Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
Ню Йорк беше затрупан от шейсетсантиметрова снежна покривка. Полицейски патрули на ски обикаляха из града, предотвратявайки възможни обири на затворените магазини. Отряди от санитари издирваха хора, затънали в преспите. От кметството бяха отправили молба към гражданите да останат по домовете си, на работа бяха само онези, чието присъствие беше абсолютно необходимо.
Ето защо Ив не чувстваше угризения на съвестта, задето прекара деня на плажа.
В понеделник сутринта беше отпочинала и готова за предизвикателствата, които щяха да й поднесат следващите дни. Докато се обличаше, слушаше новините по телевизията. От градската управа съобщаваха, че всички големи улици вече са почистени от снега. Тя се съмняваше в това съобщение, но все пак реши да рискува да отиде на работа с колата си.
Видеотелефонът иззвъня. Ив закопча последното копче на ризата си и взе чашата с кафе.
— Тук Далас.
— Лейтенант Далас, обажда се диспечерът. Незабавно тръгнете за Слийпър Вилидж, Бауъри. Извършено е убийство. Униформените полицаи вече са на местопрестъплението.
— Уведомете полицай Дилия Пийбоди. Съобщете й, че ще я взема от дома й. — Тя прекъсна връзката, остави чашата и посегна към кобура си. — Онзи мръсник е взел нова жертва! — Обясни на Рурк и той забеляза, че очите й са заприличали на ледени топчета. — Направил го е нарочно така, че аз да съм на смяна. Този път предизвикателството е отправено лично към мен.
— Внимавай, лейтенант — предупреди я Рурк, а когато тя излезе, поклати глава и промълви: — Убийството винаги е лично предизвикателство за теб, скъпа.
Настроението й се помрачи още повече, когато видя, че полицаите които първи бяха пристигнали на местопрестъплението, бяха Бауърс и Трухарт. Няколко минути й бяха необходими да паркира колата, тъй като противно на обещанията уличното платно не беше почистено от снега. Това й даде време да овладее гнева си. Преди да слезе от колата, въздъхна и се обърна към сътрудничката си:
— Ако видиш, че се готвя да я ударя…
— Какво да направя, лейтенант?
— Не се опитвай да ми попречиш! — сопна се Ив и отвори вратата. Загази през дълбокия сняг, без да откъсва поглед от Бауърс. Едва сдържаше яростта, която бушуваше в гърдите й.
— Рапортувайте, полицай Бауърс.
— Жертвата е от женски пол, на неопределена възраст. Самоличността й е неизвестна. — С периферното си зрение Ив забеляза, че Трухарт понечи да я прекъсне, но се отказа.
— Открихме я в мизерното й жилище, като Снукс, но този път има много кръв. Тъй като не съм медицинско лице, не успях да установя дали липсва някой орган.
Ив се огледа. Видя неколцина души с бледи, изпити лица, които тъпо се взираха в нея.
— Разпитахте ли някого?
— Не.
— Направете го — нареди тя и тръгна към „колибата“, която беше обградена с полицейски сензори.
Бауърс направи знак на младия полицай да изпълни заповедта, а самата тя последва Ив и заяви:
— Подадох второ оплакване.
— Полицай, сега нямаме време да обсъждаме взаимоотношенията си.
— Няма да ти се размине лесно, задето ми се обади вкъщи и ме заплаши, Далас.
Ив спря и я изгледа, прикривайки изненадата и раздразнението си. Забеляза, че Бауърс е разгневена, но в очите й се четеше странно задоволство.
— Никога не съм те търсила в дома ти или където и да било. Освен това нямам навик да отправям заплахи.
— Имам запис на обаждането ти.
— Радвам се. — Ив й обърна гръб и продължи към „колибата“, ала когато Бауърс я хвана за рамото, тя машинално стисна юмруци. Идваше й да избие зъбите на неприятната жена, но се въздържа. — Предупреждавам те, че разговорът ни се записва и че съзнателно ми пречиш да изпълнявам служебните си задължения. Отдръпни се.
— Точно това искам. — Бауърс погледна към записващото устройство, прикрепено към ревера на Пийбоди. Беше възбудена и не можеше да се контролира. — Искам да се отбележи, че съм подала официален рапорт, за да съобщя за поведението ти. Предупреждавам, че ако не бъдеш наказана, ще дам под съд не само теб, но и шефа на твоя отдел.
— Отбелязано е, полицай. А сега се отдръпни, преди да съм упражнила моите права.
— Иска ти се да ме удариш, нали? — изсъсква Бауърс и очите й злобно проблеснаха. — Такива като теб обичат да демонстрират силата си…
— О, с удоволствие щях да зашлевя високомерната ти физиономия, но имам по-важна работа. А след като отказваш да се подчиняваш, смятай се за освободена. Напусни местопрестъплението.
— Нямаш право да ме отстраняваш. Първа се озовах тук.