Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
— Искам примирие. Прекрати стрелбата!
В отговор той запрати в ръцете й още една снежна топка и тръгна към нея.
— Какво каза? Предаваш ли се?
— Не! — отчаяно извика тя и напразно се опита да се съпротивлява, когато Рурк се хвърли към нея. Падна в дълбоката преспа, а той се просна отгоре й.
— Умопобъркан! — задъхано изкрещя Ив.
— Загуби битката, скъпа.
— Не съм.
— Както обикновено аз командвам положението, лейтенант — промърмори Рурк, но побърза да хване китките й, защото знаеше, че от нея може да се очаква бърза контраатака. — Сега си в ръцете ми, ще правя с теб каквото пожелая.
— Нима? Не ме плашиш, храбрецо! — усмихна се тя и неволно се възхити от красотата му. Черната му скиорска шапка беше покрита със сняг, дългата му коса беше мокра и блестеше. — Нанесох ти няколко смъртоносни удара. Ако вместо със снежни топки те обстрелваха с куршуми, вече щеше да си мъртъв.
— Мисля, че имам достатъчно живец, за да ти причиня страдания. — Сведе глава и леко я ухапа по брадичката. — И да те накарам да молиш за пощада. — Почувства езика му върху устните си и съзнанието й започна да се замъглява.
— Ако ти е хрумнало да…
— Какво?
— Нищо — промълви тя и впи устни в неговите.
Струваше й се, че никога няма да се насити на целувките му. Вече не усещаше нищо освен желанието да бъде с него, да му принадлежи.
— Да се прибираме — прегракнало прошепна Рурк и си помисли, че друга жена не го беше възбуждала така. — Хайде да…
— Прегърни ме — изстена Ив. — Искам да усетя ръцете ти върху мен.
Рурк изпита желание да разкъса дрехите й, за да докосне топлата й плът, да я захапе. Страстно я зацелува и двамата паднаха в дълбокия сняг.
Учудено се спогледаха, смаяни от силата на желанието си. Внезапно тя се усмихна.
— Рурк, хайде да се прибираме и да оставим насаме нашите снежни човеци.
— Предложението се приема.
— Но преди това трябва да свърша нещо. — Тя отново го прегърна, престори се, че ще го целуне, но вместо това напъха шепа сняг под яката на якето му.
Рурк гневно извика:
— Измамница!
— Ще ми го върнеш в леглото, съгласен ли си?
— С удоволствие — каза той и потръпна от ледената струйка, която се стичаше по гърба му.
Започнаха любовните ласки още в басейна. Рурк включи устройството за хидромасаж и когато водата се разпени, притисна Ив към себе си, докосвайки я така, че още по-силно я възбуди. После я накара да се изправи, докато горещата вода се стичаше по голите им тела. Ив беше премаляла, виеше й се свят.
— Да отидем в леглото — прошепна той, грабна я в прегръдките си и я понесе към асансьора.
— Побързай! — Тя го ухапа по шията. Сърцето й лудо биеше, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гърдите й и да падне в ръцете на Рурк — на мъжа, който вече притежаваше не само сърцето й, но и самата нея.
Ив се притисна към съпруга си, замаяна от щастие, и прошепна:
— Обичам те, Рурк.
Той потръпна — толкова рядко чуваше подобни признания. Думите й накараха краката му да се подкосят, сърцето му като че щеше да се пръсне от неописуемата любов, която изпитваше към нея.
Влезе в спалнята, приближи се към леглото, поставено точно под прозореца, и положи Ив върху него.
— Кажи ми го отново — промълви, после страстната му целувка заглуши стоновете й. — Кажи ми го отново, докато те докосвам…
От ласките му тялото й затрептя като струна, тя се повдигна, искаше й се Рурк да я прободе, да я изпълни цялата.
Пръстите му докоснаха центъра на желанието й и тя изкрещя, когато я заля горещата вълна на насладата. Ала страстта й не беше задоволена, след миг отново пожела съпруга си и желанието беше зашеметяващо, като че й бяха инжектирани наркотик.
— Кажи ми го отново. — Той рязко проникна в нея. — По дяволите, кажи ми го сега!
Ив вплете пръсти в дългата му коса, сякаш търсеше опора в желанието си да издържи само още секунда. Втренчи се в невероятните му сини очи и прошепна:
— Обичам те. Никога не съм обичала другиго освен теб.
После се остави във властта му.
„Рурк е толкова… изобретателен — мислеше си Ив. — Винаги ще намери начин да ме успокои, да ме накара да си отдъхна.“
Беше намислила да поработи и в неделя, но точно когато отваряше очи, Рурк я взе на ръце и я занесе в залата за холограмни изображения. След няколко минути тя вече лежеше гола на един от плажовете на остров Крит. Морската вода беше топла, в далечината се издигаха хълмове, а слънцето припичаше — трудно беше да устои на тази съблазън, особено след като Рурк използва една от функциите на холограмната система и поръча великолепен обяд.