Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
— Не възнамерявам да използвам съпруга си, за да се измъкна от кашата, която сама забърках.
Той отново въздъхна.
— Винаги си била упорита като магаре, Далас. Това е едно от качествата ти, които харесвам.
— Целуни ме отзад!
— Навремето се опитах, но не излезе нищо. — Уебстър престана да се усмихва и пристъпи към нея. — Държа на теб, като на приятелка и колежка. Предупреждавам те, че Бауърс иска да те закопае. Малцина ще ти протегнат ръка за помощ. Постигнала си големи успехи в личния си живот, имаш блестящи професионални изяви и всичко това кара хората тайно да ти завиждат. Подобен скандал ще даде повод на завистниците да се нахвърлят върху теб.
— Ще се справя.
— Добре. — Уебстър поклати глава и тръгна към вратата. Преди да излезе, се обърна и подхвърли: — За последен път те предупреждавам — пази се!
Тя уморено се отпусна на стола, прокара пръсти през косата си и се запита какво да предприеме.
Едва изчака края на работното време. Прибра в чантата си всички материали, включително разпечатката на сведенията, които най-сетне бяха пристигнали от Чикаго. Докато шофираше към дома си, настроението й се помрачи още повече от непоносимото главоболие и от обичайното задръстване на движението по Медисън авеню.
През това време Бауърс излезе от метростанцията на „Деланси“. За разлика от друг път изглеждаше доволна и щастлива. Беше успяла да съсипе кариерата на Ив Далас. „Така й се пада на мръсницата!“ — помисли си и едва не заподскача по тротоара.
Ах, какво удоволствие беше изпитала, докато описваше пред камерата униженията, на които е била подлагана, а репортерката съчувствено кимаше!
Крайно време беше хората да я видят по телевизията, да чуят думите й!
Искаше й се да разкаже на всички, че мъките й бяха започнали от мига, когато Ив Далас постъпи в полицейската академия и буквално обсеби вниманието. Мръсницата беше счупила всички рекорди, но не в академично отношение, а в сексуално. Как иначе да се обясни отличният й успех, ако не с факта, че беше духала на всички инструктори? Нищо чудно да беше „оправила“ и надзирателките. Всеки с малко ум в главата би се досетил, че уличницата години наред се чука с Фийни и може би с Уитни.
„Царството й свърши“ — доволно заключи Бауърс и се отби в денонощния супермаркет, за да купи голяма кутия със сладолед. Щеше да го изяде, докато записваше в дневника си случилото се през деня.
Онази гадина си въобразяваше, че ще й се размине безнаказано, ако издевателства над Елън Бауърс, но беше сбъркала адреса. Безкрайното й преместване от участък в участък най-сетне беше дало резултат. Беше си създала връзки. Точно така, вече познаваше влиятелни хора.
Унищожаването на Ив Далас щеше да я направи известна и уважавана, да й донесе така мечтаното назначение в отдел „Убийства“.
Този път тя щеше да бъде телевизионна звезда.
„Да, крайно време беше“ — отново си помисли и почувства, че омразата започва да я задушава. Щеше да унищожи Ив Далас, сетне щеше да се погрижи онзи педераст Трухарт да плати за предателството си.
Много добре знаеше, че Далас му е позволила да я чука.
Не можеше да се примири с мисълта, че една жена беше направила кариера благодарение на развратността си. Самата тя никога нямаше да позволи на някой лъжец да си вкара онази работа между краката й.
Елън Бауърс знаеше какво е мнението на колегите й за нея. Казваха, че била скапано ченге, че нещо не било наред в главата й.
Всички до един бяха гадняри, от Трухарт до началника на полицията Тибъл.
Нямаше да им позволи тихомълком да я отстранят от отдела и да й подхвърлят половин пенсия. Когато приключеше с отмъщението си, Елън Бауърс щеше да бъде най-важната клечка в нюйоркската полиция.
Щеше да унищожи всички, започвайки с Далас. Защото именно тя беше причината за униженията й.
Гневът помрачи доброто й настроение. Години наред той беше неин неизменен спътник, който й нашепваше как да постъпи и караше кръвта й да бушува. Ала тя умееше да го контролира, защото беше умна, по-умна от всички. Всеки път, когато на някой гадняр му хрумнеше да я подложи на психотест, тя вземаше доза успокоително и успяваше да издържи, като натриваше носовете на враговете си.
Вярно бе, че напоследък й бяха необходими по-големи дози и се чувстваше най-добре, когато ги смесеше с малко дрога, но продължаваше да контролира положението.