Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
От него Ив научи, че Джилеса Браун е била не само пациентка, но и любимка на персонала на болницата. Докато маневрираше през задръстеното движение по пътя към полицейското управление, тя размишляваше върху думите на младия лекар. Джилеса идвала поне веднъж седмично, за да си побъбри с пациентите в чакалнята и да си изпроси от близалките, които лекарите давали на децата. Тя била много дружелюбна и обичала сладкишите, но страдала от умствено заболяване, което би могло да бъде излекувано в младостта й. Говорела завалено, а умствените й способности били на осемгодишно дете. Била напълно безобидна, а през последните шест месеца я лекували от рак на черния дроб. Заболяването било в напреднал стадий, но лекарите се надявали на подобрение.
А сега бедната жена беше мъртва.
Когато влезе в канцеларията си, Ив забеляза мигащата червена лампичка на видеотелефона, подсказваща, че е записано съобщение. Тя не го прослуша веднага, а се обади на Фийни.
— Имам още един труп.
— Знам. Вестите се разнасят бързо.
— Открих на местопрестъплението златна значка, която е символ на лекарската професия. Занесох я в лабораторията и висях на главата на Дики, докато я провери и потвърди, че е златна. Моля те да ми помогнеш. Дано откриеш къде се продават подобни значки.
— Ще се опитам. Разговаря ли с Макнаб?
— Още не. — Стомахът я сви от ужасяващо предчувствие. — Защо питаш?
Фийни въздъхна и извади от джоба си пакетче с любимите си захаросани бадеми.
— Преди шест месеца в Лондон е бил убит някакъв наркоман. Когато го открили, трупът му вече бил започнал да се разлага. Бъбреците му липсвали.
— Днешният случай напомня убийството на Снукс, но този път на местопрестъплението имаше локви кръв. Извършителят е бързал или вече не си прави труда да спира кръвоизлива. Ще се свържа с Макнаб, за да науча подробностите.
— Той всеки момент ще бъде при теб. Изпрати ми значката по него и ще видя какво мога да направя.
— Благодаря ти. — Щом прекъсна връзката, видеотелефонът отново иззвъня. Обаждаше се Уитни.
— Чакам те в кабинета ми, Далас. Незабавно.
„Онази мръсница отново се е оплакала“ — помисли си Ив, сетне побърза да кимне.
— Слушам, сър.
Преди да излезе, позвъни на сътрудничката си.
— Макнаб ще дойде всеки момент, за да ми съобщи подробности за убийство, извършено в Лондон. Моля те, ела в канцеларията ми и го изчакай.
— Добре, лейтенант, но… — Тя замълча и реши, че няма смисъл да обяснява колко неприятен й е младежът. Въздъхна и се подготви за изпитанието, което я очакваше. Реши незабавно да отиде в канцеларията на началничката си, докато досадникът не се е настанил зад бюрото.
Уитни незабавно прие Ив. Тя внимателно го изгледа, но изражението му не й подсказваше какво я очаква.
— Лейтенант, разбрах, че отново си се скарала с полицай Бауърс.
— Да, сър. Разговорът ни е записан, може да го прослушате — отговори тя и си помисли: „Господи, как мразя да се държат с мен като с провинила се ученичка!“ — Тя прояви неподчинение, ето защо я отстраних от разследването.
Уитни въздъхна.
— Не можеше ли да намериш компромисно решение?
Ив се въздържа да каже първото, което й дойде на езика. Извади диск от чантата си и му го подаде.
— Това е запис от случилото се на местопрестъплението. Прегледайте го и сам решете дали бих могла да действам по друг начин.
— Седни, Далас.
— Сър, ако ще ме упреквате, задето съм изпълнила задълженията си, предпочитам да остана права.
— Никога досега не съм те упреквал, Далас. — Той говореше спокойно, но също се изправи. — Преди случката от тази сутрин Бауърс вече беше подала второ оплакване срещу теб. Твърди, че в събота вечерта си се обаждала в дома й и си я заплашвала с физическа разправа.
— Сър, тази жена лъже. — Ив се стараеше да говори спокойно, въпреки че гневът бушуваше в гърдите й. — Действително я заплаших, след като тя ме предизвика, но никога не съм й се обаждала.
— Представила е запис на разговора. Жената, която й се е обадила, се е представила като лейтенант Далас.
Ив студено го изгледа.
— Имате запис на гласа ми. Искам да го сравните с гласа на тази жена.
— Ще го направим, Далас, моля те, седни. — Младата жена с нежелание се подчини, а той продължи: — Не се съмнявам, че гласовете ще се окажат различни. Както не се съмнявам, че Бауърс ще продължи да се заяжда с теб. Искам да те успокоя, че ще се постарая да я държа на разстояние.
— Разрешавате ли да говоря откровено?
— Разбира се.
— Бауърс изобщо не трябва да работи в полицията. Тази жена е изключително опасна, сър. Повярвайте, че не говоря като засегнатата страна, а като професионалистка.