Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
— Свободна си. — Ив отблъсна ръката й, направи две крачки и се извърна, когато Бауърс отново понечи да я хване. — Само ако ме докоснеш, ще накарам сътрудничката ми да те арестува, задето пречиш на разследването. Колкото до личните ни взаимоотношения, ще ги обсъдим друг път — ти избери къде и кога. А сега се разкарай! — Изчака секунда, за да се овладее, после се обърна към сътрудничката си. — Пийбоди, уведоми началника на Бауърс, че съм я отстранила от разследването. Поискай да ти изпратят друг полицай, който да помага на Трухарт.
— Щом гониш мен и Трухарт ще ме последва.
— Бауърс, ако след трийсет секунди не си зад сензорите, ще накарам да ти сложат белезници и насила да те изведат. — Ив рязко се обърна, преди да се е поддала на изкушението да я удари. — Пийбоди, придружи полицай Бауърс до колата й.
— С удоволствие, лейтенант. Ще вървиш ли, или ще се наложи да те изнесем, колежке? — учтиво попита тя.
— Тъпкано ще го върна и на двете! — Гласът на Бауърс трепереше от гняв. Тя замарширува през снега, обмисляйки поредното си оплакване.
— Как сте, лейтенант? — попита Пийбоди.
— Щях да се чувствам отлично, ако й бях смачкала физиономията — тежко въздъхна Ив. — Доста време загубихме с тази жена. Да се залавяме за работа.
Приближи се до „колибата“ и отметна разкъсания костюм, който заместваше вратата.
Видя огромна локва кръв, която вече беше започнала да се съсирва. Тя извади от чантата си спрея, с който напръскваше ръцете си, за да не оставя отпечатъци и задиктува за протокола:
— Жертвата е от женски пол, чернокожа, на възраст между деветдесет и сто и десет години. Смъртта вероятно е причинена от раната в коремната област. Жертвата е загубила много кръв. Няма видими признаци да се е съпротивлявала или да е била изнасилена. — Тя влезе в примитивното жилище, без да обръща внимание на локвите кръв, в които газеше. — Пийбоди, уведоми шефа на клиничната лаборатория. Искам Морис да направи аутопсията. Предполагам, че черният дроб на жената липсва. Боже мой, този път престъпникът е действал небрежно. Разрезът е перфектен — продължи тя, като си сложи специалните очила и се приведе над трупа. — Но сега той не е поставил клампи, за да предотврати кръвоизлива както при другите жертви.
Забеляза, че мъртвата носеше твърдите черни обувки, които благотворителните институции раздаваха на бездомниците. До постелката стояха миникасетофон и пълна бутилка с долнопробен алкохол.
— Убийството не е било извършено с цел грабеж — промърмори тя и продължи работата си. — Като се има предвид температурата в „жилището“, предполагам, че смъртта е настъпила приблизително в два и половина сутринта. — Тя протегна ръка и откри разрешително за просия, на което срокът беше изтекъл. — Жертвата се е наричала Джилеса Браун, деветдесет и осем годишна, без постоянен адрес.
— Лейтенант, отместете се в дясно. Трябва да заснема трупа.
Ив се подчини и усети, че настъпи нещо, което беше потънало в локвата от кръв. Наведе се и пръстите й напипаха малък предмет — беше златна значка. По змиите, които обвиваха жезъла, се стичаше кръв.
— Виж ти… — промърмори тя. — Пийбоди, включи записващото устройство. Близо до жертвата открихме златна значка със счупена игла. Нарича се „Хермесов жезъл“ и е символ на лекарската професия. — Пъхна я в специално пликче и я прибра в чантата си. — Този път нашият човек е бил изключително непредпазлив. Дали е бил разгневен или просто е бързал? Предлагам да поговорим с Трухарт — предчувствам, че има да ни съобщи нещо.
Докато слушаше младия полицай, Ив избърса ръцете си.
— Хората от квартала са я наричали Хъни. Не чух лоша дума за нея, всички са я обичали. Онези, с които разговарях, не са видели нищо снощи. Снегът спрял около полунощ, но студеният вятър бил много силен и натрупал преспи…
— Ето защо няма да открием никакви следи — намръщено допълни Ив. — Трухарт, разчитам на теб да научиш всичко за жертвата, но ако бях на твое място, щях да помоля да ме прикрепят към друг полицай, който да ме обучава. Когато положението се нормализира, ще препоръчам да те прехвърлят в Централното управление, стига да желаеш.
— Лейтенант, ще ви бъдат много признателен.
— Недей. Там ще те скъсат от работа. — Тя се обърна към Пийбоди: — А сега отиваме в болницата на улица „Канал“. Нещо ми подсказва, че Джилеса Браун е посещавала тази болница.
Оказа се, че Луиз е дежурна и обикаля с линейката бедняшките бордеи, за да дава първа помощ на хората, пострадали от измръзване. Заместникът й беше толкова млад, че приличаше на гимназист, който се люби на задната седалка на колата си с царицата на абитуриентския бал.