Дете на порока

— Нямаше нужда от помощ, моряците са добре. — Той седна на мекия фотьойл до нея. — Само двама бяха сериозно ранени — по отпусната му поза личеше, че е уморен, — но Макгуейн ми каза, че и двамата ще се оправят. Надявах се — продължи той с въздишка, — че няма да се срещнем с французите, за да не ти се налага да се сблъскваш с подобно изпитание.

— Когато реших да замина за Италия, знаех, че пътуването е рисковано. — Сирина тъжно се усмихна. — Но не бях се замисляла какво всъщност представлява една морска битка. Извинявай, че реагирах толкова страхливо.

— Никой не очакваше от теб да се включиш — отвърна Бо. — Сега след като вече си го преживяла — прошепна той, — ужасът няма да е същият.

— Ти очакваш да има още? — Тя се опита да не издава страха си, но пулсът й веднага рязко се учести.

Сега трябва да е по-безопасно. От Минорка до Палермо разстоянието е малко.

— Колко често се случват подобни неща?

— Зависи — неопределено отговори той.

— От какво?

— От местоположението, скъпа. Корабите на Бонапарт всеки ден се промъкват през блокадата.

— Може би трябва да започна да се моля повече — каза тя, като вече почти не се шегуваше.

— Няма нужда — засмя се Бо. — „Сирена“ е бърза, а аз ще се грижа за теб.

Тя изпита не само облекчение, но и радост при думите, макар че си повтаряше да не търси прекалено дълбок мисъл в тях. Ето защо тя небрежно му отговори:

— Харесва ми увереността ти.

— Късметлия съм — простичко заяви той. Но имаше и голям опит, всеки от моряците му би го потвърдил. — Мислех си — продължи той, — че можем да се възползваме от престоя в Минорка и да поостанем в една вила на плажа, какво ще кажеш?

— Като се има предвид какво преживях току-що, направо ми се струва чудесно. Дори ще ти пера дрехите и ще ти готвя — лицемерно каза Сирина, — за да покажа колко съм благодарна.

— Мислех си за други начини, по които можеш да си прекараш времето — прошепна той.

— Да нарисувам портрета ти?

— Не съвсем — тихо промълви той.

— Не искаш да те пера и да готвя, не искаш да те рисувам. За жалост не пея добре, нито пък рецитирам стихове. А и предполагам — шеговито отбеляза тя, — че на такъв далечен бряг няма да има пиано.

— Много забавно — проточи той. — Като че ли точно това ми е притрябвало от една жена.

— Искаш да кажеш, че всяка майка, която кара дъщеря си да се усъвършенства по този начин, за да си намери съпруг, греши?

— Мога да говоря само от мое име и от името на приятелите ми, но бих казал, че пропастта между половете е огромна по отношение на това. Все още обаче ни остава около час да го обсъдим, преди да пристигнем в пристанището — подигравателно продължи той и посегна към бутилка бренди от шкафа. — Позабавлявай ме с твоите очаквания.

— Моите очаквания нямат нищо общо с привличането на подходящи съпрузи, за което знам, че си ми благодарен — шеговито каза тя. — Възнамерявам да рисувам, нямам големи амбиции, но ти първо трябва да хапнеш — загрижено добави Сирина, защото смяташе за нездравословно денят да започне с бренди.