Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Уцели ме! — призна Коран. — Не знам.
— Трудно ми е да повярвам, че има още — каза Бустър.
— Бяха най-добрите щурмоваци на Траун. Нали Даала и другите отдавна разпиляха запасите.
— А ако Траун е скрил някакъв брой и Даала не ги е намерил? — предположи Карде.
— Защо? — с насмешка попита Бустър. — За какво му е да ги пази?
— И защо изведнъж ще се появяват сега? — вметна Коран.
— Не знаем дали е изведнъж — рязко му напомни Одонл.
— Може през цялото време да са били в противниковите редици, обаче вйе, каймакът на военните, да не сте ги забелязали.
Коран пристъпи към него.
— Когато ние, Одонл, пазехме мира в галактиката…
— Спокойно, господа — прекъсна го Карде и се изправи между двамата с вдигнати ръце. — Да не забравяме, че сме на една и съща страна.
— Разбира се — сви устни Одонл.
— Май трябва да прегледаш спешно новопостъпилата информация на борда на „Волният Карде“, Одонл — предложи Карде.
— Щом се налага… — измърмори Одонл.
— Ще те изпратя до долу — обади се Вен. Карде го погледна с изненада. Досега туилексецът си бе мълчал и не бе взел участие в разговора. — Много е лесно да се загубиш на толкова голям кораб.
По изражението на Одонл ясно пролича, че смята това за извинение, но все пак кимна мълчаливо и пое към кърмата, следван от Вен.
— Приемете извиненията ми, командир Хорн — тихо каза Карде, след като двамата излязоха през сводестия вход. — За разлика от мен Одонл няма добри спомени от армията на Новата република.
— Нормално е — смръщен се съгласи Коран. — Аз самият имам някои недотам приятни спомени от контрабандистите.
— Коран! — предупредително се обади Миракс и хвана ръката му.
Пилотът потупа дланта й.
— Присъстващите се изключват, разбира се — поправи се той. — Да се върнем към деловата част.
— Онова, което знаем със сигурност… — започна Карде.
— Всъщност знаем единствено, че Скайуокър е усетил присъствието на клонинги на борда на пиратските кораби. Най-напред трябва да си отговорим на един прост въпрос: това клонинги, останали от Империята ли са, или някой е попаднал на неизвестно скривалище с клониращи цилиндри?
— Този някой пиратите Карвилу ли са? — попита Миракс.
— Мина ми през ума — отвърна контрабандистът. — Много е вероятно двата въпроса, които имам към баща ти, да са свързани — той се усмихна на Бустър. — В такъв случай, разбира се, би трябвало да има намаление на цената.
— О, за това… — театрално завъртя очи Бустър.
— Капитане — обади се нечий глас.
— Какво има, Шиш? — попита той.
— Идва кораб. Назова се „Звезден лед“ — обясни Шиш.
— Пилотът иска инструкции за кацане. Да дам ли?
— Прехвърли ми разговора — нареди Бустър и извади предавателя си. — Сигурно ще попита за теб — обърна се той към Карде и му подаде малкия цилиндър. — Така ще спестим време.
— Благодаря — контрабандисткият водач включи предавателя. — Мара, говори Карде. Как мина?
— Доста гладко — отвърна тя. И да я бе изненадал гласът му, успя да не се издаде. Малко неща можеха да я изненадат. — Жалко, че не ни остана време да минем през Дорсийн да си приберем товара.
— Нищо — каза той. — Фаун може да отиде да го вземе, след като те остави тук. Как беше с пиратите?
— Пълен провал — отговори Мара. — Проследихме курса им до Дивор и ги изгубихме. Движението там е много оживено. Не можеш да се разминеш от звездни плъзгачи клас три хиляди.
— Сега е сезонът на цъфтежа на синговите гори — промърмори Бустър. — Мирът ражда туризъм.
Карде кимна.
— Не се притеснявай — успокои той Мара. — Не съм и очаквал, че ще оставят дири по пътя си. Нека Фаун да вкара „Звезден лед“ на борда и ще…
— Джейд! — извика гласът на самата Фаун. — Виж! Идва откъм щирборда!
— Виждам го — каза Мара. Изведнъж гласът й зазвуча рязко: — Терик, имаме си компания. Координати едно, едно, седем на петнайсет.
Бустър вече тичаше по командната пътека към предната наблюдателница, следван от Коран.
— Едно, едно, седем на петнайсет, Бодуае — извика капитанът на „Странстваща авантюра“. — Какво виждаш?
— Нийщо — отвърна от трапа смаян лаердоцански глас. — Този шашмикски сензор…
— Трудно се вижда — обади се Мара. Сега гласът й идваше от главната озвучителна уредба на мостика на звездния разрушител. — Малък и тъмен… прилича на леко модифициран имперски изтребител.
— Почти не го улавят и сензорите — добави Фаун.
— Още нийщо не се вийжда — настоя Бодуае.
— Остави! — заповяда Бустър. Двамата с Коран вече стояха до предните наблюдателници. Капитанът на „Странстваща авантюра“ бавно въртеше глава, оглеждайки необятния космос. — Активирайте дефлекторните щитове, турболазерите в готовност!