Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Не мисля, че Мишима и Сасаки се ползват с такова голямо влияние в „Кокубу“ — каза Итецу Кенджо. — Сасаки навярно е използвал личните си връзки, договорил се е с администрацията. А ако беше помолил главното управление, нямаше да дадат никакво разрешение.
— И аз мисля така — съгласи се Хирано. — Изглежда, че в „Джошокаку“ не са чували нищо за нашите статии. Но така или иначе друг път няма да имаме такъв шанс.
— Заминавай! Само че бъди много предпазлив, от тях може да се очаква всичко — предупреди го главният редактор.
— Какво могат да ми направят? — повдигна недоумяващо рамене Хирано.
— Какво ли не. „Кокубу“ има собствени закони, това е държава в държавата.
— Напразни страхове.
— Говоря ти съвсем сериозно. „Джошокаку“ е на територията на корабостроителницата „Куресаки“. Ще те поканят в завода, а там ще се стовари на главата ти някое желязо или ще те залеят с отровен разтвор, а после ще кажат, че е било нещастен случай — предположи мрачно Кенджо.
— Чак ме достраша… — настръхна Хирано.
— Просто трябва да бъдеш готов за всичко. Предпазливостта никога не е излишна — успокои го главният редактор.
Град Куресаки27 се намира в префектура Хирошима, на брега на залива Куресаки. През 1889 година тук се настанил щабът на военноморско окръжие и градът започнал да расте около военното пристанище. След последната война съоръженията на военноморската база бяха предадени на корабостроителни, металургични, машиностроителни и целулозни предприятия. Куресаки се превърна във важен промишлен център на Япония.
Най-голямото предприятие в Куресаки е корабостроителният завод на „Кокубу джукогьо“; по един или друг начин повече от половината от двестахилядното население на града е свързано с „Кокубу“.
Куресаки е нещо като „град край замъка“ на феодалната империя „Кокубу“, тук всичко работи за концерна. Корабостроителницата се е разпростряла почти на пет километра по крайбрежието на залива, защитен от ветровете откъм сушата от висок планински хребет. Площта на корабостроителния завод, в който работят осем хиляди и двеста души, заема около осемстотин декара; тук са разположени цехове за изграждане на корабните корпуси, за обзавеждане на корабите, за производство на корабни двигатели, за ремонт на кораби, а също така конструкторско бюро и най-големите в света басейни за изпробване плавателните качества на съдовете.
Заводът на „Кокубу“ се намира до бившия военноморски арсенал на Куресаки и цялата му история е свързана тясно с военния флот. Преди войната и по време на войната в Куресаки са построени 356 кораба с обща водоизместимост около един милион тона, сред които и три самолетоносача. Най-много — трийсет и осем — са построените тук ескадрени миноносци; продължавайки тази традиция, заводът в Куресаки и сега е специализиран главно за строеж на ескадрени миноносци и изпълнява поръчки на Управлението за национална отбрана.
Корабостроителницата има пет стапела, на петия се строят ескадрени миноносци клас „Амацукадзе“ с водоизместимост три хиляди и петдесет тона.
И в миналото, и сега заводът в Куресаки е неделим от военноморския флот, дори в рекламния проспект на фирмата се говори откровено за „блестящите традиции на военното корабостроене“.
Във входното помещение на завода Хирано каза, че отива при управителя на „Джошокаку“, и спомена името му. Портиерът го пусна едва след като позвъни по вътрешния телефон в дома за приеми. В помещението имаше охрана от трима-четирима пазачи, които проверяваха строго документите на всички влизащи и излизащи. Преди да се приближи към портала, Хирано се опита да надникне в района на завода, но високата железобетонна ограда се оказа непристъпна. Изглеждаше, че Итецу Кенджо е имал право …
„Джошокаку“ беше близо до конструкторското бюро, в северната част на заводския район. Заобиколената от кичести вечнозелени дървета сграда контрастираше рязко с мощта на заводските железобетонни конструкции; това беше едно тихо кътче, където всяка дреболия е предназначена за наслада на погледа, за покой и блаженство …
Току-що бе валял дъжд и дърветата блестяха под слънчевите лъчи със свежата си зеленина. Беше ранно лято, прохладният ветрец откъм морето поклащаше листата. Хирано се изкачи по полегат склон. В пролуките между дърветата се виждаше оловносивият корпус на ескадрен миноносец, застанал на ремонтния док. Под оръдейните кули забързано преминаваха работници със зелени, сини и жълти каски. От стоманените хоботи на крановете висяха дълги въжета. Край един от крановете беше застанал военен с белоснежна униформа, навярно офицер от морските „сили за самоотбрана“.
27
В префектура Хирошима няма град с такова име. Всичко, което е казано за Куресаки, трябва да се разбира за град Куре — една от най-големите военноморски бази на Япония през годините На Втората световна война, а сега център на корабостроителна и Друга промишленост.