Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Виж ти, каква била работата … Значи Минасе е от „Сумикура“ — подсвирна от учудване Хирано.
— Направих справка за него. Той е дясната ръка на вицепрезидента на фирмата Наоюки Уемура, длъжността му е заместник-завеждащ на отдела за търговия с авиационна техника. Чува се, че Уемура дължал тъкмо на него главозамайващата си кариера. Много активен, има навсякъде свои хора, широки връзки сред деловите кръгове.
— Мислиш ли, че е проследил Кейко?
— Да. Изглежда, че „Сумикура шоджи“ е шпионирала отдавна Охара.
— Аха — Хирано се замисли. — От всичко това следва, че сега Минасе вече няма нужда да купува от Кейко документите за „Черното копие“?
— Излиза, че е така.
— Този поврат на нещата не ми харесва — заключи мрачно Хирано.
— Защо? — попита недоумяващо Катаяма.
— Щом „Черното копие“ вече е попаднало в ръцете на „Сумикура шоджи“, сега ще се страхуват много от изтичане на информация. Много ми се иска тези мои опасения да излязат напразни.
— М-да… — Катаяма помрачня. Наистина е така, Минасе се е стремял да получи документите, тъй като те са принадлежали на фирмата конкурент. Но сега, когато договорът е прехвърлен на „Сумикура“, самите те ще трябва да се грижат за опазване на тайната… Те знаят, че копието е все още у Кейко, а това значи, че изгодната сделка може да се провали всеки момент, ето защо логично е да се предположи, че ще положат усилия да вземат колкото е възможно по-скоро документите от Кейко.
— Засега Минасе не й е казал нищо за това. Престорил се, че я вижда за пръв път — каза Катаяма. — Може би не му е известно, че документите се отнасят тъкмо за „Черното копие“?
— Така или иначе той е разбирал поне това, че са секретни. Иначе нямаше да й предложи за тях два милиона.
— Ако е така, защо си е премълчал?
— Може би вече е казал, само че не на нея, а на Охара.
— Следователно на Охара вече е известно, че Кейко е направила копие…
— Много е възможно.
— Заплашва я голяма опасност! — Пред очите на Хирано се появи образът на изчезналата Мари. — Кой знае дали и Кейко не е обречена на такава участ…
— Нали помните, че преди няколко дни се срещнахме тримата? Тогава Кейко забеляза един човек, който прилича на Минасе. Наистина тя не беше съвсем сигурна, но ако не е грешила, става ясно, че той знае за нашите срещи с нея.
— Ето на, виждате ли — подхвана думите му Хирано, — заплашва я нещастие. Трябва да предупредим момичето.
— Сега е опасно да се срещаме с нея.
— Сега не е време да се пазим.
— Добре, но какво мога да й кажа … Да се пази ли?
— И аз нямам представа… — Хирано също не знаеше какво трябва да направят. Всеки опит да се свържат с Кейко е рискован. А как могат да й помогнат конкретно? Да я посъветват да избяга от щедрия си покровител, ще бъде прибързано. А, от друга страна, когато опасността се появи наистина, ще стане твърде късно…
— Разбира се, и нея може да я сполети съдбата на Мари Фуджикура. Тя също знае твърде много. Но можем ли да бъдем сигурни, че тъкмо Охара е премахнал Мари? Какво да се прави? … — Дори такъв опитен детектив, какъвто е Катаяма, беше объркан.
— Така или иначе трябва да я предупредим. Дали не бихме могли да го направим чрез някоя нейна приятелка?
— Не бива. По-добре ще е да не забъркваме в тази работа странични хора. Ще се опитам да й позвъня в хотела. Представете си, че на телефона се окаже самата тя.
И Катаяма тутакси набра номера на хотела.
— Замина ли? А не знаете ли къде е отишла? — Катаяма изслуша отговора, след което каза, че не е необходимо да й съобщават нищо, и затвори объркан телефона.
— Заминала ли е? — попита нетърпеливо Хирано.
— Разговарях с телефонистката на номератора. Кейко заминала, а Охара наредил на момичето да записва кой се обажда по телефона.
— А Кейко не й ли е казала къде заминава?
— Не. Но ако Кейко не е заминала сама, вече ми е ясно къде.
— В регенерационния завод ли?…
— Разбира се. Нали Кенсей Домото беше й обещал да я вземе със себе си.
— И Охара ли ще замине с тях?
— Може би. Като се вземат предвид сегашните му отношения с Домото, това е съвсем вероятно.
— Но нали остров Морското конче е необитаем…
— Да, там не живеят хора. Казват, че по-рано имало няколко рибарски къщурки, но после ги съборили.
— Да … Ако там стане нещо с Кейко, никой никога няма да разбере…
Хирано и Катаяма вече си представяха зловещата картина.
— Но ако Домото и Охара са взели със себе си дама, това трио ще бие прекалено много на очи. Едва ли ще се осмелят да стигнат до крайности. Освен това те може би се досещат, че зад Кейко стоим ние. Минасе я е видял заедно с нас, следователно трябва да изхождаме от предположението, че нашите срещи са им известни. Те знаят какви сме и очевидно затова не смеят да я закачат. Не правят опити да вземат от нея документите.