Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— А с кого е била тази дама?
— Е, това вече не ме питайте. Мога да ви кажа само едно: той е голям човек, беше дошъл инкогнито, на нас, служещите, ни забраниха най-строго да говорим за него. Макар и да съм вече уволнен, щом ми е заповядвала компанията да мълча, мой свещен дълг е да запазя тайната.
Ето още един верен службаш … Сантименталното въодушевление на Сасаки пресекна и той се затвори в себе си. Сега вече не можеше да се измъкне нищо от него.
— Кажете ми поне кога стана това? — заинтересува се все пак Хирано, като се проклинаше в душата си, че не се сети да зададе този въпрос по-рано.
— По време на моята служба в компанията. Това е всичко, което мога да ви кажа — отговори сухо Сасаки. Той явно съжаляваше, че се увлече и издрънка излишни неща. Няма да каже нищо повече. Хирано погледна Мишима, но по неговото лице се виждаше, че не знае нищо за този случай.
„Нима е била Мари?“ — помисли си Хирано. Придружавала важна личност, ненадейно се разболяла, откарали я веднага в болница. Нейният покровител очевидно е имал някакви причини, които са го заставили да крие пребиваването си в „Джошокаку“. Та нали, ако станеше известно за смъртта на Мари, би излязло наяве и името на този човек. Болницата, в която са откарали Мари, навярно също принадлежи на компанията, а лекарят е неин служител …
Какво особено има в това, че жената, с която се е развличал гост, неочаквано е заболяла? Защо е нужно да запушват устата на прислугата, защо крият името на мъжа? Това намирисва на престъпление …
Сасаки каза, че това е станало през периода на службата му. А Мишима каза, че по-рано пускали в „Джошокаку“ журналисти. Изчезването на Мари съвпадаше по време с ограничаването на достъпа в „Джошокаку“. Логиката няма да се наруши, ако Мари бъде поставена на мястото на тази жена …
— Вие сте служили там много години. — Хирано реши да не отстъпва. — Искам да уточня само едно: това не се ли е случило приблизително през юли миналата година? — Сасаки мълчеше, на лицето му беше изписан смут. Но той не каза „не“.
— Ако се съди по вашето мълчание, можем да смятаме, че аз съм прав.
— Вие… вие ме поставяте в неудобно положение, Не съм ви казвал нищо. — Лицето на Сасаки се изкриви в изразяваща недоволството му гримаса и предположенията на Хирано се затвърдиха окончателно.
— От какво се страхувате? Обикновеният читател не го интересува болестта на някаква си жена, която е подслаждала времето на вашия гост. Няма да пиша за това.
Сасаки малко се поуспокои. — А за хотела трябва да напиша непременно! Това е толкова интересно. Обещавам ви, че няма да ви изложа. Много ви моля, помогнете ми да отида там.
Обитателите на старото гнездо
Сасаки обеща да помогне, колкото може. Хирано не знаеше дали ще изпълни обещанието си, но ползата от срещата му с него беше очевидна: Сасаки се изпусна да спомене грижливо скривания факт за заболяването на неизвестна жена. И веднага се появиха много въпроси, които трябваше да получат отговор:
Коя е тази жена? От какво се е разболяла? Какво е станало с нея после? Кой е важният гост, когото тя е обслужвала? Защо крият името му? Защо са заповядали на служещите в хотела да мълчат? Защо след това произшествие са закрили „Джошокаку“ за посетители?
Хирано не можеше да си намери място. Да можеше да открие поне името на онзи човек… Най-напред си помисли за Кенсей Домото. Но Сасаки разказваше за него почти на драго сърце и като че ли не се опитваше да крие нищо…
Следователно онзи човек е бил рядък гост. Или пък поради някакви причини не бива да се показва на публично място с жена. Кой ще е, ако не е Домото? Джордж Охара? Полковник Шанклин? Директорът на „Амарилис“ Фумиюки Котаки?
Но Охара е търговски агент на „Дженерал електроникс“, тясно свързан с „Кокубу“, неговото появяване в „Джошокаку“ е съвсем закономерно.
Шанклин ли е? Но и него не биха крили, няма особен смисъл да го крият. Разбира се, той има разни подозрителни истории, но не е чак толкова голяма фигура, че да запушват заради него устата на прислугата…
Котаки е доставчик на момичета за особено важни личности … „Кокубу“ няма защо да се безпокои за репутацията му. Освен това, както казва Кейко, Котаки предпочита да не пипа стоката си.
Не, не са те.
Няколко дни по-късно се получи писмо от Сасаки, Администрацията на „Джошокаку“ беше дала съгласието си за посещението на Хирано. Целта беше да се напише очерк за рубриката „Сгради и хора“.
Хирано се окуражи. Повече от година не бяха допускали нито един журналист в „Джошокаку“, а на него му провървя. И все пак чудно е, че направиха изключение именно за „Сагами шимпо“, вестника, който публикува статия за ядрените опити в „Кокубу джукогьо“.