Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Чувствуваше се, че Сакагами не иска да продължи разговора на тази тема. Но Хирано не престана да го разпитва.
— Казвате, че пристигнала заедно с гост, следователно не е от тукашните жени. Помните ли й името? Коя беше тя?
— Не зная нищо за това. А защо се интересувате толкова от нея? — попита подозрително Сакагами.
— Помислих си дали не е една моя роднина …
— Ваша роднина? — Сакагами погледна учудено Хирано.
— Ето я, току-виж, че сте я запомнили? — Журналистът подаде на Сакагами една снимка на Мари. Той я погледна и поклати отрицателно глава. Изглеждаше, че не се преструва.
— Тя е хостес, работеше в един нощен клуб на Акасака, в Токио. През юли миналата година замина на някакво пътешествие и изчезна безследно.
— Но … но защо сте си помислили, че е било тук? — Сакагами започна леко да заеква.
— Тя беше „момиче на разположение“ и придружаваше често влиятелни хора по време на пътуванията им. Преди да изчезне, обслужваше различни дейци, свързани с „Кокубу“. С една дума, беше на служба в „Кокубу“ — каза Хирано.
— Откъде знаете това? — Сакагами трескаво преглътна.
— Самата тя ми е казвала.
— И все пак това не означава, че е идвала тук.
— Но вероятността е голяма… бих искал да науча името на госта, когото е придружавала.
— Е … това … — Сакагами най-после се обърка. — Това е тайна. Администрацията не може да съобщава такива неща.
— Но нали самият вие току-що разказвахте как жените обслужват гостите — настъпваше Хирано.
— Да, но това не става открито, още повече че някои лица предпочитат да идват тук инкогнито.
— Значи той е идвал скришом?
— Нищо не мога да ви кажа, тъй като става дума за интимния живот на високопоставено лице — процеди с кисела гримаса управителят. И точно тогава в стаята влезе един прислужник. Той се наведе над самото ухо на Сакагами и му каза тихо:
— Господин управител, викат ви на телефона.
— Извинете ме, ще изляза за минута — Сакагами стана, като благодареше на съдбата, че го избави от неприятния разговор.
Хирано се възползва от случая, за да разгледа стаята. Върху лакирания библиотечен рафт бяха поставени около четирийсет книги за разписване на почетните гости. На кориците им бяха отбелязани годините. Хирано измъкна книгата за миналата година и започна да я прелиства. По страниците започнаха да се мяркат подписите на видни политици, индустриалци, писатели, военни. Гостите бяха се подписвали в книгата, но не отбелязваха датите на посещенията си.
Управителят все още не идваше. Като се молеше на бога телефонният разговор да продължи повече, Хирано намери няколко страници, които биха могли да съответствуват на юли, и ги фотографира. Стъпките на управителя се чуха, но миг преди неговото влизане Хирано успя да постави книгата на мястото й.
След като излезе от „Джошокаку“, Хирано се опита да направи равносметка на посещението си. Поведението на управителя будеше подозрение. През цялото време толкова любезен, той загуби изведнъж цялото си лустро, щом стана дума за ненадейно разболялата се дама. Следователно имаше какво да крие! Хирано не можа да намери никакво потвърждение, че Мари Фуджикура и онази жена са едно и също лице, но ако това е така, къде е изчезнала след заболяването си?
Ами ако… Ако тя не се е просто разболяла, а е умряла? В такъв случаи всичко се усложняваше. Щом високопоставеният гост е дошъл инкогнито, тази история е заплашвала да се превърне в сигурен скандал.
И все пак те са можели за известно време да крият покойницата, а след това да заявят, че дамата си е заминала. Но ако е така, защо не е открит досега трупът…
Хирано даде свобода на въображението си. Във всички случаи е необходимо да бъде открито името на госта. Може би тогава ще излезе наяве и името на жената. Засега можеше да се залови само за едно — подписите на почетните посетители, които успя да фотографира.
„Дано поне Мари да е жива“ — мислеше си Хирано, като слизаше надолу по пътя. В лицето му подухваше лек ветрец. Той се обърна назад — сградата блестеше ослепително в лъчите на залеза, За миг тя му се стори огромен надгробен паметник.
Два дни след завръщането на Хирано от Куресаки токийският вестник „Майчо шимбун“ публикува под едро набраното заглавие „Успешен резултат“ съобщение, че компанията „Кокубу джукогьо“ е успяла да регенерира плутоний от отпадъците на ядрено гориво. В статията се казваше, че разработената от компанията технология изключва възможността плутоният да бъде използван за създаване на ядрено оръжие. За тази цел чистият плутоний се смесвал с един от изотопите на урана. Вестникът хвалеше по всевъзможни начини японския метод за „смесена преработка“, подчертавайки, че докато заводите в САЩ, Англия, Франция и Индия получават чист плутоний, Япония първа в света е разработила технология, която не крие опасност от разпространение на ядреното оръжие.