Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Хирано се изкачваше все по-нагоре по хълма и след всяка крачка виждаше по-ясно ескадрения миноносец. Дочуваше се звънтеж и скърцане на метал. След дъжда трябваше да запеят птиците, но слабите им гласове се давеха в хаоса от звуци и ръмженето на машините, гърмящи в този огромен метален кошер, създаден от човешките ръце.
Като се убеди, че няма никой наблизо, Хирано направи няколко снимки на завода и на ремонтирания кораб. Той не знаеше дали е разрешено да се снима, и се чувствуваше като шпионин във вражески лагер. Пътят стана по-равен и над върхарите на дърветата се показа остроъгълен син покрив, С позеленелите си от годините медни плочи, запоени една над друга, покривът напомняше люспите на риба. Хирано тръгна по-нататък, като се ориентираше по покрива, и скоро се озова пред двуетажна бяла дървена сграда.
Колониален стил от източното крайбрежие на Северна Америка, с тераси на двата етажа. Облицовани с дървена ламперия стени, стилизирани като испански прозорци. Всичко в духа на добрите стари времена; отдолу сградата изглеждаше малка бяла крепост. „Домкубу“ беше копирала своя дом за гости от знаменития „Рокумейкан“28. Изглеждаше, че тук времето е спряло: сред буйната растителност живееше своя живот един изолиран от всичко свят. Дори шумът на завода тук звучеше по-глухо, сякаш сградата бе заобиколена от невидими за окото стени.
Хирано се изкачи по каменно стълбище, край кое то растяха грижливо подкастрени храсти, и спря пред масивна врата от махагон.
На вратата висеше чукче във формата на елен с разклонени рога. Види се, той трябваше да напомня за епохата на „Рокумейкан“. На каменна колонка край парадния вход бяха издълбани йероглифите: „Май 1890 — юни 1891 година“. Разглеждайки надписа, Хирано протегна ръка към чукчето, но вратата се отвори сама. „Добре дошли! Чакахме ви“ — поздрави го представителен възрастен мъж, приведен в учтив поклон. Гладко изпънат черен сюртук, папионка — същински „лакей“. На Хирано му се стори, че се е озовал на друга планета.
Около сградата беше засадена градина. Сред гъстата трева проблясваха езерца, бликаха фонтани, пъстрееха лехи с цветя, зеленееха се малки дръвчета. Градината хармонираше чудесно с архитектурата на сградата. Беше времето, когато цъфтят азалиите; подкастрените храсти се нижеха през зелената морава като верига малки островчета.
— Каква прекрасна градина! — не сдържа възхищението си Хирано. Управителят тържествено обясни:
— Всички казват така. Лично техни величества императорът и императрицата благоволиха да разгледат нашата градина. Тогава зад всеки храст стоеше цивилен полицай. Един от тях неволно беше разбутал гнездо на оси. Представяте ли си какво му е било! А не посмя да излезе иззад храста.
Хирано обгърна с поглед градината. Ако зад всеки храст бъде поставен полицай, ще бъдат нужни близо двеста души … Управителят поведе Хирано по дълъг коридор, застлан с яркочервен килим.
Хироши Сакагами се представи като управител на дома за приеми. По-късно Хирано научи от Мишима, че в миналото Сакагами бил началник на административния отдел в главното управление на „Кокубу джукогьо“; „Джошокаку“ се намираше също под ръководството на административния отдел. Коридорът правеше чудновати чупки и на Хирано му се стори, че вървят през лабиринт. Преминаваха през зали, осветени от разкошни полилеи и напомнящи дворците на Версай. В сградата беше толкова тихо, че сякаш всичко в нея бе измряло; мекият килим поглъщаше шума от стъпките.
Управителят каза, че на долния етаж има столова, гостна, салони, библиотека, кухня, а на втория етаж — спални, стаи за почивка. Хирано го слушаше и се опитваше да отгатне къде може да се намира „стаята на щастието“? Той не можеше да зададе този въпрос и затова вървеше покорно след Сакагами от стая в стая и слушаше обясненията му. Високи тавани, застоял влажен въздух … Стаите, обзаведени с вкус, всяка вещ — мебели, изящни дреболии, порцелан — поставена на мястото й, всичко покрито от патината на старината. Великолепна сбирка от картини, достойна за всеки първокласен музей. Над трийсет творби на знаменити художници — Хосуй Ямамото, Сейки Курода, Рюдзабуро Умехара, Цугуджи Фуджита и други. Всичко е купено с парите на собствениците на концерна — семейство Кокубу, всичко е предназначено да изтъкне огромното богатство, натрупано от него. Когато преминаваше покрай скъпите вещи и старинни произведения на изкуството, Хирано не толкова им се възхищаваше, колкото се измъчваше, гледайки това предизвикателно, извадено на показ богатство.
28
Буквално преведено „Рокумейкан“ значи „къщата на тръбящия елен“. Сградата е в европейски стил и е построена в Токио през 1883 г. за приемане на чужденци. В „Рокумейкан“ били уреждани балове и концерти, на които се събирали аристократи, облечени в непривични по това време за японците европейски облекла. Епохата на „Рокумейкан“ се характеризира с повърхностно възприемане на западната култура и нрави.