Контейнери на смъртта

— Именно благодарение на „Джошокаку“ една дама успя да се омъжи за виден чужденец, това беше много преди известния случай с мадам Д. Много пъти се е случвало след това да купуват жените, с които са били, не можеха да забравят срещите си с тях в „Джошокаку“ …

— Значи между тях е имало гейши?

— Разбира се, в миналото имаше. А сега повечето от тях са хостес, артистки, танцьорки. Канят ги от Токио, Киото, Осака.

— Без да искаш, можеш да завидиш. И аз не бих имал нищо против да погостувам там — наля още малко масло в огъня Хирано.

— Между нас казано, „Джошокаку“ се ползва с голям успех сред важните личности. Мнозина благоволяват да ни посещават тъкмо заради жените.

Най-после разговорът потече, накъдето бе нужно. Хирано метна въдицата си, като че ли случайно:

— Разправяли са ми, че дори Кенсей Домото навестявал често „Джошокаку“…

Сасаки клъвна веднага. Той погледна учудено Хирано и каза:

— Охо, ама и това ли знаете… Този господин е постоянен наш гост. Наистина напоследък, кой знае защо, не е идвал.

— За Кенсей Домото съм чувал много истории. Разправят, че се влюбил страшно в едно момиче…

— А-а, това ли била причината, а аз се чудех защо престана да идва.

— А кога господин Домото идва за последен път в „Джошокаку“?

— Почакайте да си спомня… Струва ми се, че беше през юли миналата година.

— През юли миналата година … А преди това често ли идваше?

— Може би по два пъти месечно. Но много ви моля, нека си остане между нас — явно обезпокоен предупреди Сасаки.

— Бъдете спокоен, няма да кажа на никого. С една и съща жена ли прекарваше господин Домото? Или с различни?

— При всяко свое идване искаше нова. Много грижи ни е създавал… На господин Домото му дай, така… по-стройнички, по-младички. Когато не можехме да му намерим такива между нашите, извиквахме специално от Токио или от съседните градове. Да, господин Мишима, струва ми се, че онова момиче, дето го изгонихте, беше от Осака?

— Точно така. Тъкмо тогава всички други бяха отишли някъде, наложи се да я посрещна аз. Леко момиче, знаете, а се държи нахално, разбира се, ядосах се и я изгоних. Тогава създадох неприятности и на вас, Сасаки-сан.

— О, дори не бихте могли да си представите! Наложи се да потърсим бързо някое друго момиче в Хирошима. А няма никакъв избор — останали само някакви си гейши бабички или прецъфтели хостес. Господин Домото много се ядоса.

— А да се е случвало някой от гостите да има неприятности с жените? — Хирано реши да поразрови по-дълбоко.

— Неприятности ли? — Сасаки го погледна недоумяващо.

— Ами, да речем, кавги… Или пък някоя да се е разболяла…

— О, за това ли ставало дума… Случвало се е. Веднъж една дама се разболя.

— Разболя ли се? От какво?

— Не мога да ви кажа, тогава не бях там: умря един роднина, та си бях взел два-три дни отпуска, затова не зная никакви подробности. Дамата веднага я откарали, дори дежурният не знаеше нищо.

— Значи това е било доста сериозно…

— Разбира се, голяма неприятност.