Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Излиза, че бяха пуснали тук Хирано само защото „Сагами шимпо“ не принадлежи към стълбовете на вестникарския свят… Но управителят се заблуждаваше. Хирано беше не по-малко опасен, отколкото „невъзпитаните“ журналисти от солидните вестници.
Превзетата атмосфера на срещата не позволяваше на Хирано да зададе въпрос за „стаята на щастието“. Той научи достатъчно за самата сграда, но не можа да си изясни нищо за това, което го интересуваше най-много. Не откри следи от възможното пребиваване на Мари тук, не откри причините, поради които след юли миналата година в дома за приеми беше затворен входът за журналисти.
— Да не са си позволили някоя грубост? — продължаваше да пита Хирано.
— О, не, не бих казал такова нещо. Просто старините изведнъж станаха на мода, започнаха да се мъкнат тук за щяло и нещяло и затова беше решено известно време да не пускаме журналисти.
— Следователно за мен сте направили изключение …
— За вас помолиха Сасаки-сан и Мишима-сан. А и самият аз станах привърженик на вашия вестник.
— Нима?
— Такава смела статия! Опълчихте се срещу такава канара! Та „Кокубу“ е цяла империя! Иначе аз и приятелите ми нямаше да научим никога за вашия вестник.
— Но нима вие знаете всичко?! — изуми се Хирано.
— Ха-ха-ха. Щеше да бъде чудно, ако не знаех. Макар и да съм дребен човек, все пак съм на служба в „Кокубу“! — Сакагами се засмя. Старомодният „лакей“ се оказа не чак толкова прост…
— И така, когато сте дали съгласието си да дойда тук, вие сте знаели всичко?
— Разбира се! Ако бяхме запитали административния отдел, щяха да ви откажат. Реших въпроса сам, без да се съветвам с никого…
— Но защо?
— Нали ви казах … Уважавам вестника ви. Статията беше хубава. А и, общо взето, не критикувахте „Кокубу“, описахте правилно положението в атомната енергетика. Та „Кокубу“ не е направила нищо срамно. Компанията произвежда военна техника по поръчки на държавата. Аз не съм съгласен само дето това се прави скришом, като че ли е нещо срамно. У нас дори общоизвестни факти се държат в тайна. Смятат, че е по-безопасно, поставят под секрет всичко, което е възможно. А това довежда до обратния ефект — изглеждаме като „търговци със смъртта“. Лично аз смятам, че трябва да се действува по-открито. „Кокубу“ се страхува прекалено много от пресата. Разбира се, държавата и оръжейната промишленост не могат да съществуват без тайни, но нали атомната енергетика и производството на атомно оръжие са принципно различни неща. Още когато бях на служба в главното управление, настоявах да увеличим публичността. Аз мога да ви бъда полезен. Ако вие ми помогнете да създам правилна представа за нашата компания.
Изумително! „Сагами шимпо“ си спечели привърженик там, където никой не би могъл да го очаква! Но в същото време той не е враг на „Кокубу“. Сакагами ще защитава винаги предано нейните интереси, поради което вестникът едва ли ще има голяма полза от него.
— Щом е така, нека се възползвам от вашата любезност — устреми се напред Хирано. — Чувал съм, че тук имало някаква „стая на щастието“…
— Охо, виждам, че сте достоен представител на „Сагами шимпо“! Много бързо сте научили …
— Значи тя наистина съществува? Сакагами кимна утвърдително.
— А не бихте ли могли да ме заведете в нея?
— Та аз Вече ви я показах.
— Вече сме били там?!
— „Стаята на щастието“ не е някаква определена спалня. Всичко зависи от госта и от партньорката му — всяка стая може да стане „стая на щастието“.
Това, което каза Сакагами, донякъде се различаваше от версията на Мишима.
— Така ли било…
— Някой, който има склонност към преувеличаване, просто е пуснал слуха за „стаята на щастието“.
— А бихте ли ми казали … Случвала ли ви се е някаква неприятност приблизително през юли миналата година?
— През юли миналата година ли? — Лицето на Сакагами се напрегна. — Струва ми се, не …
— А на мен ми казаха, че една дама, която обслужвала важен гост, внезапно се разболяла.
— Кой е могъл да ви каже това? — попита сухо Сакагами.
— Научих го от Мишима — Хирано си помисли, че няма да навреди особено на Мишима, като издаде тайната — нали се е минало повече от една година, откакто е напуснал компанията.
— Нищо страшно. Имаше леко отравяне, изглежда, че беше яла нещо отровно, разбира се, преди да дойде тук — призна Сакагами, — Ние нямаме никаква вина. Когато пристигна, вече беше болна, през нощта изведнъж й станало по-зле. Веднага извикахме лекар и я изпратихме в болницата. Точната диагноза не ми е известна. Не зная какво е станало след това. Разбира се, неприятност, макар че ние нямаме нищо общо.