Скандална любов

— Трябва да свалиш тези дрехи — заяви решително Джейн и се обърна с топла усмивка към херцога. — Благодаря, Ваша светлост.

Херцогът кимна.

Едва тогава Никол осъзна, че преди малко го е нарекла с малкото му име, а не „херцога“ или „Негова светлост“. Сърцето й спря да бие. Хвърли поглед към вдовстващата херцогиня, която я наблюдаваше неодобрително. Още един поглед, този път към баща й, й показа, че неговото изражение е почти същото. Нито един от двамата не беше пропуснал да забележи грешката й. По бузите й плъзна ярка червенина. Не се осмели да погледне херцога, но не беше и необходимо. И без да го гледа усещаше мълчаливата му ярост.

Единствено майка й, която вече бе тръгнала към стълбите, не беше забелязала нищо. Никол побърза да я последва.

Над тримата, останали във фоайето, легна напрегната тишина. Херцогът срещна погледа на Никълъс Шелтън, който бе студен и гневен, и потръпна. Още преди Никол да направи тази ужасна грешка, баща й бе заподозрял, че разигралото се между двамата в гората съвсем не е било невинно. Херцогът бе усетил това още в мига, в който го видя да се появява, а ето че сега подозренията на Шелтън се бяха потвърдили.

Когато графът заговори, тонът му бе леден като светлосивия му поглед.

— Дали Негова светлост не би дошъл с мен в библиотеката? Много държа да науча повече подробности за падането на Никол от коня?

Херцогът отново трепна. И за миг не се съмняваше, че ако не успее да убеди Шелтън в непокътнатостта на дъщеря му, последиците ще бъдат катастрофални.

— Никол имаше голям късмет — учтиво каза той. — Ако не бях поел нещата в свои ръце, навярно щеше да й се случи неприятност. Но мога да ви уверя, че не беше наранена и че състоянието й е такова, каквото беше и преди, въпреки онова, което я сполетя.