Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Стрелецът на горните стъпала на стълбите опъна лъка, но не успя да пусне тетивата. Гералт видя блясък, елфът изкрещя, разпери ръце, рухна надолу и се затъркаля по стълбите. Салтамарката на раменете му гореше.
По стълбите дотича следващият магьосник. При вида на Гералт се закова на място, вдигна ръка и една огнена мълния със свистене прелетя над вещера, разбивайки на прах една фигурка на фавн.
— Престани! — извика Гералт. — Това съм аз, вещерът!
— Проклятие! — възкликна магьосникът, приближавайки се. Гералт не си спомняше да го е виждал на банкета. — Взех те за един от тези бандити-елфи… Как е Дорегарай? Жив ли е?
— Изглежда, че да…
— По-бързо, на другата страна на моста.
Те пренесоха Дорегарай, за щастие, благополучно, защото в бързината не обръщаха внимание на потрепващата и изчезваща илюзия. Никой не ги преследваше, но въпреки това магьосникът протегна ръка, изрече заклинание и поредната мълния разби моста. По стената на пропастта загърмяха камъни.
— Това би трябвало да ги задържи — каза той.
Вещерът изтри кръвта, течаща от устата на Дорегарай.
— Белият му дроб е пробит. Можеш ли да помогнеш?
— Аз мога — каза Марти Содергрен, изкачвайки се с усилие по стълбите откъм Аретуза, от тунела. — Какво става тук, Кардуин? Кой го уцели?
— Scoia’tael. — Магьосникът изтри челото си с ръкав. — В Гарщанг кипи битка. Проклета банда, да се чудиш кои са по-добри от другите! През нощта Филипа оковава Вилгефорц, а Вилгефорц и Францеска Финдабаир викат „катериците“ на острова! А Тисая де Врие… По дяволите, тя пък какви ги надроби!
— Говори по-ясно, Кардуин!
— Няма да губя време за говорене! Ще изтичам до Локсия и оттам незабавно ще се телепортирам в Ковир. А тези тук, в Гарщанг, нека се колят едни други. Това вече изгуби смисъл! Това е война! Цялото това меле беше организирано от Филипа, за да даде на кралете повод да започнат война с Нилфгард! Меве от Лирия и Демавенд от Аедирн провокираха Нилфгард! Разбирате ли това?
— Не — каза Гералт. — И изобщо не искаме да го разбираме. Къде е Йенефер?
— Престанете! — извика Марти Содергрен, навеждайки се над Дорегарай. — Помогнете ми! Задръжте го. Не мога да измъкна стрелата!
Те й помогнаха. Дорегарай стенеше и се мяташе, стъпалата на стълбите също трепереха. Гералт отначало си мислеше, че това е резултат от магическите заклинания на лечителката, но причината беше в Гарщанг. Изведнъж витражите експлодираха, в прозорците на двореца се мярна огън, започна да излиза дим на кълба.
— Още се бият — изскърца със зъби Кардуин. — Там е горещо, заклинание срещу заклинание…
— Заклинания? В Гарщанг? Та там има антимагическа аура!
— Това е работа на Тисая! Тя най-накрая избра на чия страна да застане. Свали блокадата, разсея аурата и неутрализира двимерита. Тогава всички се хвърлиха едни срещу други. Вилгефорц и Теранова от едната страна, Филипа и Сабрина — от другата… Пръснаха се колоните и таванът се срути… А Францеска отвори входовете на подземията, откъдето изведнъж изскочиха тези дяволски елфи… Крещяхме им, че сме неутрални, но Вилгефорц само се разсмя. Не успяхме да направим барикада — уцелиха Дрителм в окото, а Рейеан го засипаха със стрели — стана като таралеж… Не изчаках по-нататъшния развой на събитията. Марти, още много ли остава? Трябва да се омитаме оттук!
— Дорегарай не може да ходи. — Магьосницата избърса окървавените си ръце с бялата си бална рокля. — Телепортирай ни, Кардуин!
— Оттук? Да не си се побъркала? Прекалено близо сме до Тор Лара. Порталът на Лара излъчва и изкривява всяко телепортиране. Оттук не бива да се телепортира!
— Той не може да ходи! Трябва да остана с него…
— Тогава оставай! — изправи се Кардуин. — И се забавлявай добре! На мен собственият ми живот е по-скъп! Връщам се в Ковир! Ковир е неутрален!
— Прекрасно! — Вещерът се изплю, гледайки подир изчезващия в тунела магьосник. — Колегиалност и солидарност! Но и аз не мога да остана с теб, Марти. Трябва да отида в Гарщанг. Има ли друг път?
Марти Содергрен изсмърка с нос. После вдигна глава и кимна.
Той беше вече под стената на Гарщанг, когато върху главата му падна Кейра Мец.
Пътят, който му показа лечителката, се виеше сред висящи градини, свързани помежду си чрез спираловидни стълбища. Стълбищата бяха гъсто обрасли с бръшлян и орлови нокти. Растенията затрудняваха изкачването, затова пък даваха прикритие. На Гералт му се удаде да се добере незабелязано до самата стена на двореца. Кейра се стовари върху него в момента, в който той търсеше вход. Двамата паднаха в бодлив храст.