Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Отряд след отряд излизаха от лагера на Кубратовия тумен и степта ги поглъщаше — със стотиците коне, с тристате соколари и соколи, с тристате ловни псета и с тристате песяци. И хората като че навлизаха в зелена вода, та заглъхваха глъч, цвилене и лай. И конете стъпваха нечуто, като че ли имаха лапи, а не копита, защото тревата поглъщаше тропота на копитата.
И грееше слънце, и духаше вятър, и се ширеше просторът. А синята небесна степ гледаше спокойно дребната редица от мравки, която пълзеше по зелената длан на земната степ.
Славянинът вдигна лице към слънцето и зажумя. И му се стори, че се докосна до сърцето на степта. Докосна се до слънцето, вятъра и простора. Усети, че в степта е хубаво да се мълчи и е хубаво да се пее, и разбра, че е хубаво конят да върви, и знаеше, че е хубаво, ако препусне. Всичко потъваше в безбрежния простор на степта. И това огромно пространство, пълно със светлина, вятър и тишина, се превърташе бавно-бавно като звездно небе над легнал по гръб човек. И времето течеше над степта като огромна река, и дори не се забелязваше течението му, та поглъщаше всичко.
И славянинът видя как степта живее — как всяка тревица в зелената степ живее и лъчи зелена светлина, та над степта лежи сиянието на ниски зелени пламъци, покрили земята, докъдето поглед спира. А на кръгозора зеленото сияние на степта се сливаше със синьото сияние на небето.
И тогава славянинът се уплаши, защото му се стори, че може да се разтопи в този простор като бучка сол в зелена вода.
3.
И жрецът от храма на Великия конник доближи своя кон до коня на Терес, та тръгна редом с него, отдясно на Терес, откъм своята единствена ръка. И това беше любопитно нещо — великият жрец да язди до обикновен коняр. И двамата жреци мълчаха, тъй като и двамината умееха да мълчат. И най-после жрецът проговори. Така ще го наричам и аз този жрец на Великия конник, макар и Терес да беше жрец, защото болгаринът беше само жрец, та всички дори бяха забравили името му и името на баща му. И жрецът каза:
— Когато разбрах, че конят е тракийски, отворих сандъците си със стари свитъци, които винаги нося със себе си. И прочетох, че траките са били наистина велик народ, многоброен като небесните звезди. И се учудих, че още ги има.
Терес отвърна:
— Има още траки, ала не са много. Достатъчни са за квас в нощвите, но няма да стигнат да се омеси хляб.
Той не говореше като прост коняр и не криеше ума и знанията си.
И жрецът каза:
— Видях изображение и на вашия бог. И разбрах, че той прилича на нашия Голям конник.
А Терес му каза:
— Или вашият Велик конник прилича на нашия Херос. Ала нашият Херос не е бог. Ние имаме доста богове. И нашият бог Дионисий е тръгнал от Фригия, минал е през Персия и е стигнал до Индия, като е увличал народите в своя божествен танц. А се е върнал отново в Тракия през черноморските степи. И с Дионисий е вървяло изображението на конника, който пробожда змей или лъв с копието си.
Тогава жрецът попита:
— А знаеш ли кого убива конникът?
И Терес го погледна в очите. Двамата се гледаха, а конете ги носеха през степта. И очите им като че ли плуваха върху вълни, защото се спущаха и се вдигаха. Но двамата мъже не откъсваха погледи един от друг. И Терес каза:
— Богът конник побеждава сам себе си, въплътен в образа на своя двойник, бил той змей, лъв или грифон. И конникът, и лъвът са две части от едно тяло, защото бог е един.
А жрецът измъкна от плоската кожена торба на седлото оловна плочка, голяма колкото длан. И на плочката бяха надраскани числа от едно до шестнадесет само в един ред. И жрецът каза:
— Ако ти си жрец, не можеш да не знаеш над кой храм стои каменна плоча, на която в квадрат са наредени числата от едно до шестнадесет в девет водоравни и девет отвесни реда. И като събираш числата на всеки ред — и наляво, и надясно, и нагоре, и надолу, и по чертите, които съединяват ъглите на квадрата — винаги се получава едно и също число. Вземи плочката и напиши числата.
Терес пое плочката, сложи я в лявата си длан и без да се замисли, извади ножа си. И с върха му бавно и внимателно почна да драска върху оловото, защото се люлееше в седлото. А жрецът само погледна втория ред, който Терес написа — жрецът виждаше добре отдалеч, защото беше стар, и рече:
— Стига.
И като пое плочката, пусна я в плоската кожена торба.
И каза на Терес:
— Какво дириш тук, предрешен като прост коняр?
Терес отговори:
— Исках да видя степта.
Жрецът каза:
— Толкова много неща има по света, че все едно — всичко не може да се види. И по-добре е човек да гледа едно нещо, но да го гледа добре. А защо служиш на този славянин?