![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Когато изпрати Маги до дома й, Нийл я съпроводи до вратата и взе ключа от ръката й.
— Ще вляза само за минутка — каза той, отключвайки. — Искам да видя нещо. Накъде е кухнята?
— След дневната. — Маги го последва озадачена.
Той моментално отиде до вратата и огледа ключалката.
— Прочетох, че според полицията нападателят или е намерил тази врата отключена, или мащехата ти е отворила на някой, когото е познавала.
— Точно така.
— Предлагам трета възможност: тази брава е толкова паянтова, че всеки би могъл да я отвори с кредитна карта — заяви той и се зае да й го демонстрира.
— Обадих се на ключар — рече Маги. — Предполагам, че ще се свърже с мен в понеделник.
— Не е достатъчно. Татко е вундеркинд по отношение на мъжката работа вкъщи и израснах по принуда като негов малък помощник. Аз, а може би и двамата, утре ще дойдем да сложим резе и да проверим всички прозорци.
Никакво „ако искаш“, или „съгласна ли си?“, помисли си Маги, усещайки известно раздразнение. Просто „така ще стане“.
— Имам среща за късна закуска — каза му тя.
— Тези срещи обикновено продължават до два часа — отвърна Нийл. — Нека се договорим за два или, ако искаш, можеш да ми кажеш къде ще оставиш ключа.
— Не, ще си бъда тук.
Нийл взе един от кухненските столове и залости с него вратата.
— Така поне ще се вдигне шум, ако някой се опита да влезе — рече той. После огледа стаята, преди да се обърне към нея. — Маги, не искам да те плаща, но от всичко, което чух, излиза, че убиецът на мащехата ти е търсил нещо и никой не знае какво е то, нито дали той го е намерил.
— Ако приемем, че е „той“ — отвърна Маги. — Но ти си прав. Точно така мисли полицията.
— Не ми харесва, че си тук сама — добави той, докато вървяха към външната врата.
— Наистина не ме е страх, Нийл. От доста време сама се грижа за себе си.
— А ако те е страх, никога не би ми го признала, нали?
Тя вдигна поглед към него, и се взря в сериозното му, изпитателно лице.
— Точно така — отвърна просто.
Той въздъхна, обърна се и отвори вратата.
— Прекарах много приятна вечер, Маги. До утре.
По-късно, докато се въртеше в леглото, Маги осъзна, че не изпитваше задоволство, задето беше наранила Нийл, а очевидно го беше направила. Танто за танто, опита се да си внуши, но мисълта, че си беше върнала, не я успокои особено. Номерата, които противоположните половете си погаждаха, не бяха от любимите й развлечения.
Последните й мисли, преди да се унесе, бяха несвързани, безпочвени, явно плод на подсъзнанието й.
Нюела бе подала молба за апартамент в „Латъм Майнър“, после, скоро след като бе оттеглила молбата си, беше починала.
Приятелката на Стивънсови, Лора Арлингтън, бе кандидатствала за същия апартамент, после бе загубила парите си.
Прокълнат ли беше този апартамент и, ако да, защо!
55
Неделя, 6 октомври
По настояване на съпругата си д-р Лейн бе започнал да се присъединява към обитателите на „Латъм Майнър“ и техните гости на късната сутрешна закуска в неделя.
Както бе изтъкнала Одил, резиденцията представляваше нещо като семейство, а поканените на късната закуска бяха потенциални кандидати за дома, на които по този начин се даваше възможност да видят „Латъм“ в много благоприятна светлина.
— Нямам предвид да прекарваме часове там, скъпи — изчурулика тя, — но ти си толкова мил човек и ако хората знаят, че майките им, лелите или каквито там им се падат, са в такива добри ръце, то когато настъпи моментът да направят в собствения си живот промяна, те биха могли да пожелаят също да се присъединят към нас.
Лейн хиляди пъти си беше мислил, че ако Одил не беше толкова празноглава, той би могъл да заподозре, че е саркастична. Но истината беше, че откакто сложиха началото на официалните закуски в неделя — също по нейно предложение — и после започнаха да присъстват на тях, броят на хората, попълващи формуляри поради „възможен интерес в бъдеще“ рязко се беше покачил.
Когато обаче влязоха с Одил в големия салон тази неделя сутринта, д-р Лейн никак не беше доволен да види Маги Холоуей с дъщерята на мисис Бейнбридж, Сара Къшинг.
Одил също ги беше забелязала.
— Маги Холоуей очевидно бързо се сприятелява — измърмори му тя.
Заедно прекосиха стаята, като спираха да побъбрят с обитателите на резиденцията, да поздравят посещаващите ги роднини и да бъдат представени на други.
Маги не ги беше забелязала да приближават. Когато я заговориха, тя се усмихна извинително.
— Сигурно гледате на мен като на вечната досадна гостенка — рече тя. — Мисис Къшинг ме покани да ги придружа с мисис Бейнбридж на късна закуска, но мисис Бейнбридж се чувстваше малко отпаднала тази сутрин, така че реши за по-разумно да не излизаме.