Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Ще си изпатиш!
— От какво? От тебе ли, тор, кал такава?
— Внимавай!
— Бих писала на краля за твоите мръсотии, но ми е отвратително дори да те гледам. Виж — и тя му посочи кулата.
Отново пада човек. Отново страхотен вик. Падам аз.
Събудих се, облян в студена пот, толкова живо бе всичко пред очите ми. Не можах веднага да си спомня, че лежах в малката си стаичка и ме будеше Микола Зеляпушчанак, по прякор Вячорка, моят хазаин:
— Атанас, ставай… Тука сме с кума. Без теб ни е мъчно, толкова ни е мъчно — той изхълца. — Ние плачем. Плачем. Ставай, Антос.
— Добре, ей сега! — беше ми ясно, че няма отърване и че е най-добре сега да стана, а сетне незабелязано да се измъкна: вероятно няма и да забележат.
Когато влязох в стаята на хазаина, видях хазайката на печката, масата, отрупана с ястия и две бутилки, а до масата кума на Вячорка, дребен, плешив като глобус, и моят хазаин.
Исках веднага да изляза, но по някое време „разговорът“ ме заинтересува. Вячорка философствуваше, а хазайката (това хич не го разбирам) тихичко се кискаше на печката.
— Всичко на този свят е паразит. Мравката е паразит, пчелата е паразит, овцата е паразит и ти си паразит, и аз съм паразит.
— Аз не съм паразит — възрази кумът.
— Ами кой открадна един чувал ръж едно време от колхоза?
— Не съм аз.
— Е, много важно. Погледни се. Всички свестни хора имат коса, а ти си плешив. Пък разправяш, че не си паразит.
Като се мъчеше да улучи чинията с вилицата, горкият кум се опитваше да смени темата на разговора с по-приятна:
— Пък аз си вземам сланинка.
— Тъй, тъй! — възмутено възкликна Вячорка. — А свестните хора ядат с-слама! Ти — сланина. Пък разправяш, че не си паразит.
Излязох и седнах до лехата с цветя. Главата ми след кошмарния сън се цепеше от болка. Не бива да пуша толкова. Изпуша куп цигари, сетне… Разбира се, всичко ще ме заболи. Пък и тия хубаво са се наредили. Сякаш някакво проклятие тегне над хората. А разговорът вътре продължава, този път е високопарен.
— … ще ми изтърсваш на тревата онова, дето доскоро е било висококачествена белоруска храна. Чак ми домъчня. Такива продукти да съсипеш — и след пауза: — От един дол дренки са. Каквото е Лапатуха, каквото е Ничипар Олшански, онова княжеско изчадие, същият е и отец Леанард, онзи плъх.
„Трябва да се преместя оттук — помислих си аз. — При Мултан. Иначе няма да ме оставят на мира тези пройдохи. Изобщо дявол знае какво става. На всички наоколо им хлопа дъската, а това, което успях да узная през деня, не струва пукната пара.“
Петнадесета глава
На заранта отидох да кажа намерението си на дядо Мултан. При него ми хареса дори повече отпреди.
— Заповядай — рече той, — какво ми пречиш? Само нощем ще си самичък. Нали нощем обикалям.
Преместих се във втората стаичка на небивало голямата „караулка“. Тя бе особено уютна въпреки запустението си. Изглеждаше уютна със старите си портрети, с натрупаните ненужни икони в единия ъгъл и понеже едната врата (втората водеше към стаята на дядото) и прозорецът гледаха към градината, през ниския каменен зид — и към сенчестия вече парк. Когато човек надникнеше през прозореца, отдясно виждаше стария костьол, до който сетне е била долепена сградата на новия с прекрасния му иконостас от варен дъб с позлатени фигури (равен на него бях виждал може би само в Будслав).
Пръв гост ми беше Шаблика. Донесе куп книжа: германски позиви и наши позиви, вестници, в които пишеше за акции на партизани и за акции против партизаните. За разстреляни дейци от съпротивата и за заложници.
— За какво пазиш тия л…?
— Трябва да знаем кой какъв е и какъв е бил. Дори когато се отнася за груба и безсрамна пропаганда. Ех, братко, колко такава безсрамна пропаганда има по света? Гледах след войната „Индийската гробница“. Изводът е: „Германецът е отракано момче, всичко може“. Едни филми за агент 007 — „англичанинът е отракано момче, всичко може…“ Пфу! За съжаление дори съвършените хора не могат всичко. „Историята ни дава много примери“ за това. Ето, може би ще намериш нещо интересно за онова време. Макар че едва ли — през последните дни от окупацията на ония не им е било до вестници… Ех, ако можехме да намерим броевете от времето, когато братовчедът на Висоцки е убил оня провокатор. Макар че откъде да ги намерим? Такъв пожар мина през земята ни.