Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
… В празния костьол органистът свиреше нещо като народен танц.
— Какви са тези работи?
— Нали ви разправях — веднъж по време на месата отпердаши „Лювониха“.
— Нищо ли не му сторихте?…
— Държа го. Нали ви казах: за всичко го бива. По наше време къде ще намериш органист, а този… ремонтира дори часовника.
Бавно вървяхме към замъка. Все още не ме напускаше мисълта защо се бе опитал да ме убие. Дали пък наистина не бях се подхлъзнал?
— Приказва се, че търсите нещо? — запита ме той. — Че сте намерили някакъв шифър?
„Ясно. Плъзнали са приказки, понеже се изпуснах по пътя към Езна.“
Криво-ляво в най-общи черти му разказах най-незначителното, като особено наблягах, че нищо не съм разчел, защото не зная какъв е предметът, около който трябва да увия лентата.
— Ако знаете добре математика, не ви е необходим — учуди ме той, сетне ме учуди още веднъж. — Ъгъла на увиване намерихте ли? Може да съчетаете математиката с принципа на Кеплер?
„Защо пък сега иска да ми помогне? — помислих си аз. — Какъв човек е той? Откъде е!“ А той, сякаш прочел мислите ми, внезапно каза:
— Можете да мислите каквото си искате, за събитията отпреди триста години. Било, каквото било. Но гледайте да разплетете какво бе ставало тук по време на войната. Може би тогава и тайната на нашия провал ще излезе на бял свят.
— Добре, представете си, че открием провокатора. Как бихте постъпили?
— Христос е казал, че на враговете си трябва да прощаваме не седем, а седемдесет и седем…
— А вие?
— За щастие не съм Христос. И дори не съм най-добрият сред служителите му.
— Как да го разбирам?…
— Ако можех — щяха да видят те — изведнъж изсъска през зъби ксьондзът. — За моята първа и последна…
Тогава разбрах: наистина би ми извадил душата. Ме с чужди ръце, а със своите собствени, които ги бива за всичко. При спомена за любовта си и другите, загинали в подземията на СС или СД — кой знае?
Тръгнах си от него с объркани чувства. Нашите романтици от миналия век биха казали, че заплашителни „сенки, ангели нощни“ се виеха над главата ми. Защо съществуваше тази книга? Защо бяха тези две смърти? Защо са били убити четиристотин души през войната? Защо падаха каменни късове върху главата ми? Какво означаваше разходката при кладенеца? Какво е станало с бандата на Боубел и Кулеш? А Лапатуха? А несвързаното бърборене на Вячорка за сенките и за страшните яйца?… Кошмарен, безмилостен свят.
Не знаех, че всичко това е невинна детска приказчица в сравнение с наближаващите събития.
Втора част
Катакомби, мрак и огън
Първа глава
Май беше толкова хубав, че ако нямаше такъв месец на земята, заслужаваше си да бъде измислен. Нощем на няколко пъти топли, пролетни дъждове си шепнеха нещо с покривите. На заранта земята добродушно димеше дори през многобройните гъсталаци, а по тревата висяха обеци от роса: сториш крачка — всичко блясва, сториш втора и на други места пламват мънички оранжевозелени слънца.
Май обещаваше спокойно лято, щедра есен, сита зима и всеки селянин го благославяше. С изключение на мен.
За мен той не означаваше разцъфнали градини, покрили с топъл сняг земята, дъждове, роса, предсказващи прекрасни животворни дни, а мрачни подземни сводове, преходи, безкрайни катакомби и нощни кошмари.
Аз живеех, както бе казал един стар неизвестен автор:
А когато настъпиха онези събития, присъединили се към разните пролуки, трапове, бездни, подземни кладенци, си припомних и други редове (не зная от кого), които гласят:
Затова настроението ми, както казват братята поляци, беше „на пси“, когато към двадесето число на месеца седях на пейката пред къщата на Шаблика заедно със стопанина и с Михас Змагител, занимавайки се с нещо твърде похвално (полека-лека си пийвахме „белоруски балсам“).
В златистия вечерен въздух бръмчаха земни пчели. Съвсем ниското слънце бе превърнало Олшанка в райска река от светлина. Гъстите кичести дървета неподвижно се готвеха за сън.