Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Е, всичко не е изгоряло.
Второто посещение бе на Василко Шубайла и Стасик Мултан. Веднага се запътихме с тях към подземния вход от костьола за замъка — той представляваше просто квадратен отвор, от който се слизаше надолу като в мазе за картофи.
— Вие, чичко, дали ще можете да се промушите — с дрезгав шепот ми рече Василко.
— Ще се промуши, като си опъне ръцете напред. Има нещо като стъпалца, но до тях са петнайсет сантиметра.
Те се шмугнаха вътре като рибки под камък. Но и аз успях да вляза: протегнах едната си ръка напред, другата свих под себе си, за да се изтласквам напред. Неприятно е да висиш над тъмната пустота. Но наистина имаше само петнадесет сантиметъра до каменното стъпало.
Не обичам подземията, особено запуснатите. Задушни са, навред късчета мазилка, наредени саркофази и във всеки един нечий отминал живот. Дали този живот заслужава такъв саркофаг, или не — това е вече друг въпрос. Особено ме побиват тръпки от такова зрелище, откак видях „вечното жилище“ на някогашен висш сановник. Мумията бе с мундир, с цялото си достолепие, но… без панталони. Били са вълнени и молците са ги изяли. Струвало ли си е човек да угодничи, да интригантствува, да обрича хората на жестока участ, да ги убива, без да му мигне окото, та сетне да лежи без гащи.
— Тук е майсторът — обади се Стах. — Преди година идва някаква комисия, та вдигнаха капака. Също като жив е, само малко е поизсъхнал.
Гласовете ни гръмко ехтяха под сводовете, така че можеха да разбудят и навеки спящите. И все пак безкрайно се учудих, когато мракът бе прорязан от вертикален лъч светлина. Появи се човешка фигура със свещ в ръка.
— Кой е? — запита фигурата и аз познах ксьондза. — А-а, вие ли сте? Как попаднахте тук?
Посочих отвора.
— Биваше ли така? Можеше аз да ви покажа всичко. По-добре за вас.
— Извинете, децата казаха, че няма друг вход.
— Не са знаели. Хайде, деца, вървете да си играете.
Той им посочи тайната врата, но малчуганите вече се бяха втурнали към отвора.
— Ех, да бях пъргав като тях — усмихна се ксьондзът.
— И така не сте зле.
— Не. За някои неща вече не ме бива. Тук, под костьола, а и под замъка има цяла система от подземия. Казват, че едно от тях свързвало костьола и замъка. Ако искате, ще ви покажа някои.
— Добре, с удоволствие — помислих си, че това може някак да помогне на търсенето ми.
— Да вървим.
Жихович отключи някаква ниска врата, пред очите ми се разкри нисък коридор с прихлупен сводест таван. Приличаше на пещера в Киевската лавра. Само дето бе облицован с неодялан камък.
— Дълъг ли е? — Стори ми се, че изминахме вече към сто и петдесет метра, а краят не се виждаше.
— Не съм стигал до края. Има и други, странични разклонения, но не ги познавам. По време на татарското нашествие през хиляда петстотин и някоя си година тук се е крило цялото население на Олшани и околните села.
— Какво излиза, тези катакомби са по-стари от костьола?
— Несравнимо по-стари.
Вървях пръв. Внезапно сякаш нещо ме лъхна по лицето. Пламъчето на свещта затрепка, по камъните заиграха сенки.
— Внимавайте!
В същия миг се подхлъзнах, почувствувах, че падам, и внезапно усетих невероятно силен удар в гърба. Изхвърчах нагоре, сигурно цял метър, сетне не твърде меко се приземих сред прахоляка и долових, че ходилата ми висят над пропаст.
— Езус Мария!
— Какво беше това?
— Кладенец. Нали ви предупредих да внимавате.
Наистина по чудо го прескочих благодарение на удара, получен от ксьондза, зад мен се виждаше черна дупка в пода. Ами ако…
— Как се подхлъзнахте? Ами да! — той вдигна високо свещта. — Колония от прилепи! Цял куп мръсотии са се натрупали…
Той се наведе, загледан надолу. Сетне взе камъче и го хвърли в черната бездна. След безброй векове оттам се дочу тихо „цоп“. Тогава и двамата, ако може това да се види при светлината на свещ, пребледняхме.
Следващите две минути вървяхме безмълвни. От време на време в стените се виждаха решетки с ръждясали катинари.
— Къде са ключовете?
— У мен — каза ксьондзът. — И от входовете на замъка. У мен и у Мултан. Дечурлигата взеха да се врат из тях, та да не падне някое. Добре ли сте при него? Макар че какво пречи? Той е добър, уреден човек. Старателен пазач. От деди и прадеди, а може и отпреди тях.