Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Застанахме пред вратата на Мери Маги и притихнахме. Поех си дълбоко дъх и звъннах. Мери Маги отвори след секунда. Веднага щом ни видя, тя се опита да затръшне вратата. Правило номер две на ловците на престъпници: ако видиш отворена врата, бързо си пъхни крака вътре.
— Сега пък какво? — попита Мери Маги, като се опита да разкара крака ми от пътя си.
— Искам да поговоря с теб.
— Вече говорихме.
— Трябва отново да поговорим. Еди Дечуч отвлече баба ми.
Мери Маги спря да се бори с крака ми и се вторачи в мен.
— Сериозно ли говориш?
— Разполагам с нещо, което той иска. А сега той държи човек, когото аз искам.
— Не знам какво да кажа. Съжалявам.
— Надявах се да ми помогнеш да намеря баба си.
Мери Маги отвори вратата и ние с Лула влязохме в апартамента й. Не мислех, че ще намеря баба, скрита в някой гардероб, но все пак трябваше да погледна. Апартаментът беше хубав, но не особено голям. Съединени всекидневна, трапезария и кухня. Една спалня. Голяма и малка баня. Мястото беше обзаведено с вкус с класически мебели. Меки цветове. Сиво и бежово. Разбира се, навсякъде имаше книги.
— Честна дума, не знам къде е Еди — каза Мери Маги. — Помоли ме да му дам назаем колата си. И преди го е правил. А когато собственикът на клуба те помоли да му дадеш нещо, най-разумно е да изпълниш молбата му. Пък и той е приятен старец. След като говорих с теб първия път, отидох при племенника му и му казах, че си искам колата обратно. Еди ми я караше, когато приятелката ти му устрои засада в гаража. Оттогава не съм го чувала.
Лошото беше, че й повярвах. А добрата новина бе, че Роналд Дечуч поддържаше връзка с чичо си.
— Съжалявам за обувката ти — обърна се Мери Маги към Лула. — Търсихме я, но не успяхме да я намерим.
— Аха — изсумтя Лула.
Двете с нея не проговорихме, докато не стигнахме до гаража.
— Какво мислиш? — попита ме тя накрая.
— Мисля, че трябва да посетим Роналд Дечуч.
Запалих двигателя, Лула се метна на мотора и отпрашихме с гръм към „Асовете на асфалта“.
— Късметлийки сме, че имаме свястна работа — рече Лула, когато спрях пред офиса на Роналд Дечуч. — А можехме да работим на някое такова място, да миришем катран по цял ден и вечно разни черни буци да са залепени за подметките ни.
Слязох от мотора и си свалих каската. Силна миризма на горещ асфалт тегнеше във въздуха, а почернелите валяци зад заключената ограда трептяха в маранята от изпаренията. Не се виждаха никакви работници, но очевидно оборудването току-що се бе върнало отнякъде.
— Ще се държим професионално, но нахакано — инструктирах Лула.
— Имаш предвид, че няма да търпим простотиите на оня смачкан пихтиест задник Роналд Дечуч.
— Пак си гледала кеч — казах на Лула.
— Записах си мача на видео, държа редовно да си гледам Скалата.
Лула и аз събрахме смелост и нахлухме вътре, без да чукаме. Нямаше да се оставим да ни стреснат банда малоумни картоиграчи. Щяхме да получим отговори. Щяхме да получим и уважение.
Профучахме през тесния коридор и отново, без да почукаме влязохме във вътрешния кабинет. Отзовахме се лице в лице с Роналд Дечуч, който си играеше на „Скрий салама“ със секретарката си. Всъщност не беше лице в лице, тъй като Роналд бе с гръб към нас. И още по-точно — големият му, космат задник бе щръкнал срещу нас, тъй като Роналд опъваше горката женица на задна прашка. Панталонът му беше свлечен около глезените, а жената бе приведена над масата за карти.
За миг настъпи неловко мълчание, после Лула се изкикоти гръмогласно.
— Няма да е зле да отидеш да ти направят коламаска на задника — посъветва Лула Дечуч. — Това е един адски грозен задник!
— Господи — изстена Роналд, като бързо обу панталона си. — Човек не може да се позабавлява дори в собствения си кабинет.
Жената скочи, оправи си полата и се опита да си натъпче циците обратно в сутиена. После забърза навън с бикините си в ръка и безумно засрамен вид. Надявах се, че ще получи добра компенсация за това.
— Сега пък какво? — попита Дечуч. — Имате ли нещо наум или дойдохте само за да изгледате шоуто?
— Чичо ти отвлече баба ми.
— Какво?
— Вчера. Сега иска да я размени за сърцето.
Роналд се ококори изненадано.
— И ти ли знаеш за сърцето?
Лула и аз се спогледахме.
— Ами сърцето е у мен — отговорих.
— Исусе Христе! Откъде, по дяволите, се сдоби със сърцето?
— Това е без значение — отвърна Лула.
— Точно така — подкрепих я. — Важното е да уредим въпроса. Първо, искам баба да се прибере у дома. А после искам Откаченяка и Дуги.
— Може да успея да уредя нещо за баба ти — каза Дечуч. — Не знам къде се крие чичо Еди, но говоря с него от време на време. Той си има мобифон. Но с другите двама е различно. Не знам нищичко за тях. И според мен, никой друг не знае нищо за тях.