Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Кимна на двамата палачи. Те си знаеха работата и бързо и ефикасно се заловиха да прилагат инструментите на занаята си. Затворникът, агент на Изумрудената кралица, заловен предния ден, започна да пищи.
Ру се стараеше да изглежда любопитен, докато Вазарий разправяше една изключително досадна история за някаква сделка, сключена с търговски съюз от Свободните градове. Самата история не можеше да задържи вниманието му — по въпроси, свързани с бизнеса, той беше безкрайно любопитен, а и особеностите на сделката бяха необичайни, само че Вазарий съумяваше да разкаже нещата по най-отегчителния начин, като лишаваше случката от всичко, което поне смътно можеше да напомня лично присъствие или хумор. Това, което поддържаше интереса на Ру, не беше нелепият му разказ. До този момент Ру все още не бе добил никаква представа кои са били важните особи, защо са се забъркали в този договор или дори за какво е била сделката, нито пък какво й е странното на тази история — но беше убеден, че дори и с малко подканяне от негова страна Вазарий ще направи разказа си още по-безсмислен и глупав.
— И после? — подхвърли Ру, с което подтикна Вазарий да се впусне във вметнато в скоби изложение на някаква тема, която изглеждаше донякъде смислена само и единствено за него на този свят. Погледът на Ру се зарея към Ливия, която изглеждаше увлечена в някакво мълчаливо общуване с Джими. Ру не беше сигурен, но момичето като че ли бе някак смутено в присъствието на личния му секретар и Ру се чудеше какво ли е станало помежду им при последното им гостуване. Ако човек слушаше Джими, то той се бе държал изключително благородно, дотам, че да избегне и най-малките намеци, които биха могли да доведат до полово сношение.
Ру изведнъж усети, че Вазарий мълчи и вметна тъкмо навреме:
— Виж ти, виж ти. Колко интересно…
— Много — каза квеганският благородник. — Не може човек да избърза, да загуби със стоката на лорд Венченцо и после да се хвали с нея.
Ру реши, че няма да е зле да поразпита дискретно кой ли ще да е този лорд Венченцо, така че ако някой ден тази тема отново се повдигне, да има поне някаква податка за какво изобщо става въпрос.
Най-после гощавката приключи и Вазарий отпрати Джими и дъщеря си и предложи на Ру доста прилично бренди.
— От онова, което беше така любезен да ми изпратиш — обясни квеганският благородник.
Ру помисли, че ще трябва да му прати и нещо малко по-добро, в случай че отново му възложат да дойде тук. След като отпиха от брендито, Вазарий попита:
— Каква е истинската причина за гостуването ти?
— Ами всъщност трябва ми още масло — каза Ру.
— Можеше да ми изпратиш писмена поръчка, Рупърт. Не беше необходимо да идваш тук лично.
Ру погледна чашата си и сякаш претегляйки думите си, заговори колебливо. Истината беше, че Джеймс го беше накарал да го репетира до изнемога, докато не се убеди, че ще го изрече с най-подходящия тон:
— Всъщност имам нужда от една услуга.
— И каква е тя?
— Сигурен съм, че империята ви си има агенти, или поне „приятели“, които предават определен вид сведения.
— Би било оскърбително, ако започна да го отричам. Няма държава на Мидкемия, която да не разполага с такива ресурси.
— В такъв случай вероятно сте се зачудили защо в Кралството се изграждат нови военни сили.
— Да, не ни е убягнало от вниманието, че са в ход твърде много военни проекти.
Ру въздъхна.
— Истината е, че има донесения от кралски агенти в Кеш, че императорът мисли да си върне Долината на сънищата.
Вазарий сви рамене.
— Че какво толкова му е новото? Кралството и Кеш се бият за Долината като две сестри за любимата си рокля.
— Тук има нещо повече. Изглежда, че Кеш се кани да щурмува Крондор с цел да отреже всички пътища между него и Края на сушата.
— Ако е вярно, това би изолирало Края на сушата.
— Да не говорим, че ще отреже Шамата и Ландрет и ще даде на Империята контрол над Звезден пристан.
— Аха — каза Вазарий. — Магьосниците.
Ру кимна.
— Кралството ги смята за нещо като неизвестен фактор.
— И с право — каза Вазарий. — И ние си имаме магьосници, но всички са слуги на имперския двор.
Ру си добави наум пропуснатата част — „иначе са мъртви“.
Вазарий продължи:
— Толкова много магьосници, оставени без надзор, могат да създадат големи неприятности.
— Както и да е, работата е в това, че ние ще струпаме много хора и припаси в Крондор. Ще превозим товари от Илит и други части на Ябон, а също така и от Далечния бряг.