Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Кога искате да тръгна?
— Другата седмица. Трябва да уредя някои неща, след което потегляш. Разходката ще е кратка, не се безпокой.
Ру стана.
— Щом казвате.
— Казвам го. Е, лек ден.
— Лек ден и на вас, ваша светлост — отвърна Ру и тонът му показа, че не е особено доволен, че ще трябва да изтърпи още едно гостуване при партньора си. Не че лорд Вазарий не беше гостоприемен човек, но неговата представа за гостоприемство се изразяваше в това да досажда на госта си с безкрайни истории над лоша храна и вино. А и онази негова дъщеря! Ру смяташе, че тя е в състояние да го накара да се откаже от жените. Но после се сети за Силвия и се поправи, че е почти в състояние да го откаже от жените.
След като той напусна покоите на херцога, се отвори друга врата и един скуайър докладва:
— Лорд Венкар, ваша светлост.
— Доведи го.
Миг по-късно Арута влезе в стаята, все още прашен от пътя.
— Здравей, татко.
Джеймс го целуна по бузата и попита:
— Стана ли?
Арута се ухили и за миг. Джеймс долови в сина си нотка от своята младост.
— Стана.
Джеймс удари с юмрук по дланта на лявата си ръка.
— Най-после! Нещо да тръгне както ние го искаме. Накор иска ли?
— И още как — отвърна Арута. — Този луд би го направил само заради удоволствието да види физиономиите на онези тъпи магьосници. Но също така разбира, че трябва да опазим южния си фланг.
Джеймс погледна картата в кабинета си.
— Това е проблемът…
— Има и още един — каза Арута.
— Какво?
— Джими и Даш ги искам извън града.
— На мен ми трябват тук.
— Говоря сериозно, татко. Те са наследили невъзможното ти чувство за безсмъртие и ако ги оставиш сами да решават, ще стоят в града, докато падне. Знаеш, че е така.
Джеймс се вгледа в лицето на сина си и въздъхна. После седна зад бюрото и каза:
— Добре. Когато флотът на кралицата се появи откъм Края на сушата, ги отпрати. Къде искаш да заминат?
— Майка им ще гостува на семейството си в Ролдем.
— Това е подходящо — сухо каза Джеймс.
— Много — кимна Арута. — Виж, двамата с теб имаме нищожен шанс да оцелеем. Мен можеш да излъжеш, дори самия себе си можеш да излъжеш, но не можеш да излъжеш майка.
Джеймс само кимна.
— Никога не съм я виждал толкова посърнала, а съм я виждал как понася почти всичко, което мога да си представя. — Срещна, без да трепне, погледа на баща си и добави: — Да си твой син е страхотна възможност за човек да изпробва нервите си.
Джеймс се ухили и за миг заприлича на младия баща, който разказваше историите за Джими Ръчицата, когато Арута беше дете.
— Но пък никога не е скучно, нали?
— Вярно — никога. — След това се вгледа в баща си. — Ти ще останеш до края, нали?
— Това е моят дом — каза Джеймс. — Роден съм тук. — Дори да имаше съжаление в думите му, скри го добре.
— Смяташ да загинеш тук?
— Не смятам да загивам, но ако се наложи, няма да бъда на друго място. — Джеймс плесна с длан по масата. — Виж, много неща не можем да предвидим и едно от тях е дали утре ще си жив. Животът твърде често ми е доказвал, че е твърде крехък дар. Запомни: никой не си отива жив от живота. — Той стана. — Сега иди да си починеш и ела да вечеряш с мен. Майка ти ще се зарадва да те види. Ако успея да повикам и децата, ще си направим семейна вечеря.
— Това наистина ще е приятно — каза Арута.
Излезе и щом вратата се затвори, Джеймс отиде до друга врата и се промуши през нея. Тръгна по един коридор към малка врата — наложи му се да се наведе, за да мине. После по едно вито стълбище стигна до една заключена врата, почука два пъти и когато отвътре му отговориха с единично почукване, почука отново. Ключалката щракна и вратата се отвори.
Даш и Джими го чакаха с двама мъже, облечени с униформи без отличителни знаци и с черни качулки с прорези на очите. В стаята имаше уреди за изтезание, а по стената висяха железни стеги. На един дървен стол седеше мъж с отпусната на гърдите глава.
— Нещо ново? — попита Джеймс.
— Нищо — отвърна Даш.
— Върни се при работодателя си. Току-що му казах, че заминавате за Квег. Той не е много щастлив и ще бъде още по-малко щастлив, ако разбере, че не си в кабинета и не вършиш това, за което ти плаща.
— Квег? Пак? — учуди се Даш.
Джеймс кимна и каза:
— Ще ти обясня по-късно.
Когато Даш стигна до вратата, Джеймс каза:
— А, между другото. Баща ти се върна, така че тази вечер ела да вечеряш с нас.
Даш кимна и излезе. Дядо му каза на Джими:
— Свести го.
Джими лисна чаша вода в лицето на мъжа и той вдигна глава. Джеймс го хвана за косата и го погледна в очите.
— Господарите ти щяха да са по-добри, ако не бяха затъпили толкова ума ти. Жена ми си ляга да спи с ужасно главоболие и това ме прави много зъл през деня. Така че ще трябва да го направим по стария начин.