Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Тогава защо стреля в брат си?
— Не в него, застрелях коня му.
— Какви са шансовете на един срещу двеста спахийски ятагана?
— Ще ти отговоря с женски думи — любов и отмъщение. Страстта към Зоя и жаждата за кръвта ми — това е неговият шанс. Преди един месец имах глупостта да го мисля за нищожен.
— А днес?
— Не знам… Бягството на Челеби, думите на Зоя…
— Марс е жив, Филипе!
Спидер едва преглътна шурналата си слюнка.
— Откъде знаеш?
— Готви се да застанеш пред брат си!
— Той не е мой брат, Константине!
— Затова си приличате само външно. Ти не знаеш, че сте братя, но той го знае, а това пък е твоят шанс!
Спидер се взря в очите му.
— Мислиш, че няма да ми посегне…
— Никога!
— Той ли ти каза… Той е тук някъде… Къде се крие?
Константин сложи длан на коляното му.
— Пази се от бога, Филипе. Марс ще те пожали, но страшният съд идва за теб. Идва главоломно, задъхано, с вой и проклятия… А сега иди да спиш и пази Зоя, докато дойде време да я предадеш на истинския й мъж… И запомни — посегнеш ли на живота й, няма да намериш покой ни на този, ни на оня свят!
Спидер не отиде да спи. Тресеше го. Духаше тънък пронизващ вятър, миришеше на сняг. Трябваше да се измъкнат от планините, преди да навали. Нямаха нито зимни дрехи, нито храна, ако и тревата потънеше под снега, с конете щеше да бъде свършено, а по следите Хасан Али щеше да ги преследва и нощем. „Що за човек е този аджар? Ако всички османлии си вършеха работата с такова настървение, Империята им щеше да стигне до Ламанш на запад, до Балтика на север, до Китай на изток…“ Извънредна страст влагаше пашата, за да върне едно момче към ичогланския талим, и извънреден смисъл. И него го мъчеше умора, глад, студ, и той беше подложен на дъжд, на бури, и за него щеше да вали сняг… Защо? За да унищожи потомците на Белия дявол? „Не, паша! Можеш да удариш първородния му син, внука му, копелето на Мана слугинята, но моята глава ще остане на раменете…“
— Чичо? — Вангел се надигна, зави се с кожата и тръгна към него. — Зоя проплаква насън… Говори своя език. Болна ли е?
— Греховете я мъчат — отговори Спидер. — Явяват й се насън като кошмари.
— В Одрин непрекъснато сънувах — каза момчето. Събуждах се плувнал в пот… — Вангел сниши глас. — Сънувах мама… Беше на смъртно легло, защото беше родила върколак…
— Върколак?
— Змей. Събуждах се с подути очи… Плачех насън.
— Къде е Алика? — с мъка попита Спидер.
— Чака ни в Яш. Като разчистим дядовите сметки във Венеция, ще се установим във Виена и ще пратим да я повикат. Сега Молдова е опасна за нас.
— Така е — измънка Филип. „Константин те е пожалил, племеннико. Дано си наследил силите на дядо си, за да понесеш истината… един ден!“
— И ти ще останеш във Виена, нали?
Спидер с труд понасяше доверчивите му очи, но се чувстваше длъжен да му даде някакъв отговор.
— Ще дойда по-късно… След като изведа баба ти от Буджак.
Мълчаха, загледани в огъня. Зоя спеше, обърнала гърба си към топлината. Константин взираше очите си на светец в нещо видимо само за него. Допрели тела, жребците се топлеха взаимно. Някъде там, зад лисата боровина, Наум Белиот дебнеше движенията на потерята… Оредяваше отрядът им, намаляваха средствата му за защита. Марин капитан загина, Челеби изчезна, Марс… Единствен господ бог знаеше каква е съдбата на копелето. Загубиха трима силни мъже… „Утре вечер! — трескаво мислеше Спидер. — По това време утре Зоя и аз ще наближаваме Солун! Нека Хасан Али преследва това дете… Ако бог му е отредил съдбата на еничар, тогава върху мен пада задължението да продължа този злополучен род! И Зоя ще бъде тази, която ще ражда синовете ми… дори насила!“
— Хайде, Вангеле — каза Спидер. — Утре ни чака тежък ден. Трябва да спиш, моето момче. Обърни гръб на огъня, а така… Пожелавам ти сън без кошмари.
— Зоя — каза Константин. — Ще ти задам един въпрос. Ако искаш, можеш да не ми отговаряш.
Яздеха ходом. Трябваше да заобиколят върха, който се издигаше на юг, да вървят по руслото на реката и закътали гърба си от вятъра, да продължат в галоп на запад. Според изчисленията на Наум Белиот до обяд щяха да се измъкнат от планината и да се спуснат в неврокопските полета.
— Кажете, княз. Ще ви отговоря, какъвто и да е въпросът.
Спидер очакваше всичко, само не това, което последва.
— Кого търси Хасан Али паша?
— Мен, княз — кротко каза Зоя.
— Благодаря — Константин смушка коня и я отмина, но онемял от изненада, едва преглъщащ шока си, Спидер се пресегна и впи пръсти в рамото й.
— Как тебе? Хасан Али преследва Вангел! Иска да го върне в джамаата! Какво значи търси мен?