Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Когато видя отражението на брат си в стъклената кутия, Питър заговори, без да се обръща:
— Защо, мислиш, никой досега не е свалил това ужасно нещо от полицата над камината?
— Предполагам, че е от първия успешен лов на дядо.
— И защо да го окървавяват, когато могат да му поднесат горкото същество като награда?
— Нещо такова.
Линли забеляза, че брат му е махнал свастиката от ухото си и я е заменил с малко златно топче на винтче. Носеше сиви панталони, бяла риза и хлабаво завързана вратовръзка. Макар дрехите да му бяха прекалено големи, поне бяха чисти. И си беше обул обувки, ако не чорапи. Това изглеждаше достатъчна причина за моментна благодарност и Томас замалко се усъмни дали си заслужава и дали е разумно да се сблъсква с брат си — тъй като знаеше, че рано или късно трябва да го направи — в момент, когато видът на Питър говореше за отстъпка, компромис и обещание за промяна.
Питър хвърли цигарата си в камината и отвори барчето с напитките, замаскирано под стъклената кутия с лисицата.
— Това беше една от юношеските ми тайни — изкикоти се той, докато си наливаше втора чаша уиски. — Джаспър ми го показа, когато станах на седемнадесет.
— И на мен ми го показа на същата възраст. Предполагам, че е нещо като ритуал на прехода.
— Мислиш ли, че майка знаеше?
— Предполагам.
— Какво разочарование: да си мислиш, че си умен, а то да се окаже точно обратното. — Едва тогава се обърна към него и вдигна весело чашата си за тост. — Само най-доброто, Томи! Имал си страхотен късмет, задето си я открил!
При тези думи Линли забеляза, че очите на брат му блестят неестествено. Бодна го леко подозрение, но след това просто го потисна, благодари и продължи да гледа Питър, който отиде при бюрото до широкия еркерен прозорец и започна да си играе с дреболиите, подредени върху попивателната с кожени краища — завъртя ножа за писма на дръжката му от слонова кост, повдигна капачето на празната сребърна мастилница и разклати редицата лули от черешово дърво. Накрая вдигна една снимка на баба им и дядо им, като продължаваше да отпива от уискито, и се прозина, докато изучаваше лениво лицата им.
Когато видя поведението му и разбра, че по този начин Питър се опитва да издигне около себе си стена от безразличие, Линли осъзна, че няма защо да отлага.
— Бих искал да те попитам за мелницата.
Питър остави снимката на мястото й и зачопли едно протрито място на облегалката на стола зад бюрото.
— Какво за мелницата?
— От известно време я използваш, нали?
— Не съм бил там от години. Разбира се, минах покрай нея, за да стигна до заливчето, но не съм влизал вътре. Защо?
— Знаеш отговора.
Докато Томас говореше, лицето на Питър остана безстрастно, но в ъгълчето на устата му потрепна мускул. Той отиде до редицата снимки от университета, които украсяваха една от стените, и започна да ги разглежда, сякаш ги виждаше за пръв път.
— Всеки Линли от сто години насам — забеляза той — се е обучавал в Оксфорд. Каква черна овца съм само. — След това стигна до едно празно място на стената и сложи длан върху ламперията. — Даже и татко навремето, нали, Томи? Но, разбира се, не можем да окачим снимката му тук. Не би било хубаво татко да ни гледа от стените какви ги вършим.
Линли обаче не се остави медените думи да го провокират.
— Бих искал да поговорим за мелницата.
Питър гаврътна остатъка от уискито, сложи чашата на скрина и продължи да разглежда. Спря се пред най-скорошната фотография и чукна с пръст образа на брат си. Нокътят му удари остро стъклото и се получи нещо като миниатюрен шамар.
— Даже и ти, Томи. И ти влезе в калъпа. Един Линли, с когото всеки може да се гордее. Истински отличник!
Томас усети стягане в гърдите.
— Нямам власт върху начина на живот, който си предпочел да водиш в Лондон — каза той, като се надяваше да говори разумно, но знаеше колко зле се справя. — Зарязал си Оксфорд? Чудесно! Имаш си квартира? Чудесно! Захванал си се с тази… със Саша? Чудесно! Но не и тук, Питър. Няма да позволя тези работи да се вършат в Хауенстоу! Ясно ли е?
Питър се обърна от стената и вирна леко брадичка.