Бранителката на портата

Мисля си за Джеймс и нашите пропаднали планове и ме обзема тъга, въпреки че вътрешно съм наясно с чувствата си към Димитри.

— Простете, но пророчеството се оказа бреме за мен, а не привилегия, което обаче не означава, че няма да го уважа.

Може и да е плод на въображението ми, ала ми се струва, че присъстващите в трапезарията се умълчават, сякаш надават ухо да чуят разговора на нашата маса.

Докато обмислям следващия си ход, Урсула нервно потропва с пръсти върху масивната дървена повърхност на масата. Накланя глава на една страна.

— Може би ще оставиш това бреме на други, по-подходящи от теб, които наистина желаят да го поемат.

Обмислям думите й, но не виждам никакъв смисъл в тях при настоящите обстоятелства.

— Не че имам някакъв избор, нали така? В такъв случай нима има смисъл да го обсъждаме? Никога не ще позволя на Самаил да ме използва като Порта.

— Разбира се — измърморва тя. — Но забравяш другото мнение.

— Какво друго мнение? — клатя глава аз.

— Не прави нищо. Нека отговорността падне върху другата Сестра.

Оглеждам масата и забелязвам как останалите неспокойно се размърдват на местата си и отвръщат поглед, сякаш виждат нещо отблъскващо. Всички, с изключение на Димитри и Луиса. Луиса е не по-малко смутена от мен. Тя ме поглежда в очите и аз виждам въпросите, изписани на лицето й. Въпроси, на които не мога да отговоря. Димитри, от друга страна, пронизва Урсула с поглед.

Отново поглеждам към нея.

— Може да изминат стотици години, преди в пророчеството да бъде посочен друг Ангел.

Тя бавно кима с глава и маха с ръка във въздуха.

— Може пък да стане и веднага. Нима някой знае какво се казва в пророчеството?

За миг ми се струва, че полудявам. Защо една Сестра от пророчеството, при това Старейшина, ще ми предлага да не правя нищо? Защо ще ме моли да прехвърля задълженията си на друг, когато е възможно да изминат столетия, преди пророчеството да достигне своя завършек? Столетия, през които Душите на Самаил ще могат да се съберат в нашия свят?

Внезапно Димитри проговаря с гневен леденостуден тон.

— Моля за извинение, Сестра Урсула, но ние сме съвсем наясно какво казва пророчеството, нали така? То определя Лия за нещо повече от Порта — за Ангел, за единствената Порта, овластена да пропусне или да отблъсне Самаил. В тази си роля Лия има право сама да избере пътя си. При цялата ви мъдрост, нима не ще се съгласите, че й дължим поне малко благодарност, задето е избрала страната на правдата?

„Шах и мат“, мисля си аз. Поне засега.

Стискам ръката на Димитри под масата, защото, макар и да не искам да му създавам повече неприятности, не мога да не съм му благодарна за навременната намеса.

Над масата увисва тишина, която може да се определи с една-единствена дума — неловка. Опитите ни да спасим малкото, останало ни от приятната вечеря, са прекратени, когато до Урсула се появява Астрид с купичка в ръка.