Бранителката на портата
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-765-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бранителката на портата». Краткое содержание книги:
Тази романтична история, изпълнена с готически ужас ще се хареса и на млади и на стари. Американската писателка Мишел Зинк уверено води читателя по сложната и заплетена сюжетна линия на поетичния разказ за Лия и Алис, като създава интересни и пълнокръвни герои и ни кара да примираме от напрежение.
„Бранителката на Портата“ е вторият роман от трилогията за пророчеството, тегнещо над двете сестри близначки.
— Извинявайте, че ви оставих сами да се придвижите до трапезарията — заговаря с висок глас той, за да го чуем през глъчката. — Мислех, че Уна ще ви доведе, иначе щях да дойда да ви взема.
— И така щеше да стане — отвръщам. — Но Уна искаше да види как е леля Абигейл. Тя още не се е събудила.
Той тъжно кима с глава и по загрижеността, изписана на лицето му, разбирам, че не само аз се тревожа за леля Абигейл.
Спираме до продълговатата маса точно под полилея. Повечето места около нея са вече заети, но има три свободни стола, които по всяка вероятност са запазени за нас. За миг се разтревожвам, че няма да разрешат на Луиса да седне до своя любим, ала когато на лицето й грейва блажена усмивка, проследявам погледа й и виждам, че Рис вече се е настанил на нашата маса. По-късно ще трябва да попитам Димитри дали е станало случайно, или не.
Първа се изправя една по-възрастна жена с гарвановочерна коса. Поздравява ни с лек поклон, поглежда ме със стоманено сивите си очи и аз осъзнавам, че тя е Сестрата, която ни бе повела нагоре по пътеката малко преди да припадна.
— Добре дошла в Алтус, Амалия, дъщеря на Аделаида — поздравява ме тя и гласът й ми се струва по-нисък от преди.
Странно ми е да чуя името на майка си, произнесено на глас. Не съм чувала някой да го изрича, откакто тя умря. Само след миг се окопитвам.
— Благодаря — отвръщам на поклона й.
Димитри се обръща към мен и тържествено ми се покланя, сякаш изпълнява непонятен за мен ритуал.
— Амалия, лейди Урсула и Общността на Сестрите те поздравяват с добре дошла.
Покланям му се в ответ и внезапно ме обзема свян.
Димитри повтаря кратката церемония с Луиса и ни запознава с присъстващите на масата. Всичко става толкова бързо, че тутакси забравям повечето от имената, но знам, че няма да забравя скоро проницателния поглед на Рис и начина, по който гледа само Луиса. Има тъмна коса, като тази на Димитри, ала е по-мълчалив и не завързва лесно разговор като него — или не може, или не иска да го прави. Ще ми се да попитам Луиса за какво разговарят, когато са заедно, но си казвам, че вероятно разговорите не са сред най-любимите им занимания. Дори сега тя е седнала толкова близо до него, че виждам как докосват бедра под масата.
Още щом сядаме, всички заемат местата си около масите, разпръснати из обширната трапезария. Не след дълго сервират и храната и аз едва сварвам да опитам от зашеметяващото разнообразие от плодове, зеленчуци, питки с хрупкави корички и сладко вино — прави ми впечатление, че на масата няма месо.
Когато ни сервират, забелязвам, че сътрапезниците ми ми хвърлят странни погледи. Не ги коря. Като вземам под внимание аргументите, изказани от Димитри сутринта, аз си казвам, че вероятно имат много въпроси, които от вежливост не могат да ми зададат.
Тутакси ми става ясно, че Урсула заема по-високо положение в сравнение с останалите, ала така и не можах да остана насаме с Димитри, за да го попитам каква е точно титлата й. Но каквато и длъжност да заема, тя не пропуска да се възползва от нея. Сервитьорът още не е успял да отстъпи от масата ни, когато тя изстрелва първия си въпрос:
— Димитри ми каза, че си изминала доста дълъг път, докато ни откриеш, Амалия — изрича тя и отпива вино от бокала си.
Спирам да дъвча смокинята, която тъкмо съм поставила в устата си.
— Така е. Беше… изтощително.
Тя кима с глава.
— Изглежда, не си от тези, които се плашат да рискуват.
Думите й звучат като комплимент, но нещо в тона й ми подсказва, че не са. Искам да проявя остроумие, да чета между редовете, ала и умът ми още не се е съвзел напълно от необичайното ми недоспиване напоследък. Решавам да приема репликата й, без да се замислям много-много.
— Пророчеството ме е научило, че трябва да вършим някои неща, колкото и да ни се ще да ги избегнем.
Тя повдига вежди.
— Нима? Иска ти се да ги избегнеш?
Свеждам поглед към ръцете си, отпуснати в скута ми.
— Мисля, че всеки би искал да избегне някои от нещата, които преживях през последната година.
Урсула накланя глава на една страна и се замисля, преди да продължи:
— Ами сестра ти Алис? Тя какво би искала да избегне?
При изненадващото споменаване на името на сестра ми заставам нащрек, сякаш името на Алис би могло да извика присъствието й. Питам се защо ли Урсула ще се интересува от сестра ми, когато е всеизвестен факт, че Алис е против Григъри и нарушава техните закони.