Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Никога вече няма да е същият - рече Прогонващия духове тъжно, докато излизахме през задната врата. - Би трябвало да сме благодарни, че Изчадието още не си е възвърнало пълната сила, иначе щяхме да загинем нощес. Този богърт ни откупи малко време. Сега трябва да го използваме, преди да е твърде късно.
Още докато говореше, камбаната на кръстопътя зазвъня. Работа за Прогонващия духове. При всичко случило се и опасността от страна на Изчадието, си помислих, че ще я пренебрегне, но грешах.
- Е, момче - рече той. - Върви да разбереш какъв е проблемът.
Камбаната спря да звъни точно преди да стигна там, но въжето още се полюшваше. Долу сред плачещите върби беше сумрачно, както обикновено, но ми трябваше само секунда да осъзная, че това не бе призив за помощ към Прогонващия духове. Там чакаше момиче в черна рокля.
Алис.
- Поемаш голям риск! - казах й, като клатех глава. - Имаш късмет, че господин Грегъри не слезе с мен.
Алис се усмихна:
- Старият Грегъри не би могъл да ме хване в състоянието, в което е сега. Не е и наполовина същият човек като преди.
- Не бъди твърде убедена в това! - рекох гневно. - Той ме накара да изкопая яма. Яма за теб. И точно там ще свършиш, ако не внимаваш.
- Силите на стария Грегъри са го напуснали. Нищо чудно, че е накарал теб да я изкопаеш! - подметна заядливо Алис с изпълнен с насмешка глас.
- Не - казах, - накара ме да я изкопая, за да приема това, което трябва да се направи. Че е мой дълг да те затворя там.
Внезапно тонът на Алис стана тъжен.
- Наистина ли би ми причинил това, Том? - попита тя. - След всичко, което сме преживели заедно? Аз те спасих от яма. Не помниш ли това
- когато Костеливата Лизи искаше костите ти? Когато Лизи остреше ножа си?
Спомнях си го добре. Ако не беше помощта на Алис, онази нощ щях да умра.
- Виж, Алис, върви в Пендъл сега, преди да е твърде късно - казах й. - Махни се колкото може по-надалече оттук!
- Изчадието не е съгласен. Той мисли, че трябва да остана наблизо още малко, така смята.
-Изчадието е то, не той! - казах, подразнен от онова, което Алис казваше.
- Не, Том, не е - отвърна Алис. - Подуших го, наистина, и със сигурност е в мъжки образ!
- Изчадието нападна къщата на Прогонващия духове нощес. Можеше да ни убие. Ти ли го прати?
Алис поклати глава в знак на твърдо отрицание.
- Това няма нищо общо с мен, Том. Кълна се. Говорихме, това е всичко, и той ми каза разни неща.
- Мислех си, че няма да имаш повече никакво вземане-даване с него!
- възкликнах, почти неспособен да повярвам на думите й.
- Постарах се, Том, наистина се постарах. Но той идва и ми нашепва разни неща. Идва при мен в тъмното, да, когато се опитвам да спя. Дори ми говори в сънищата ми. Обещава ми разни неща.
- Какви неща?
- Не е лесно, Том. Нощем застудява. Дните се скъсяват и времето се влошава. Изчадието каза, че мога да си имам къща с голямо огнище, с много въглища и дърва, и че никога няма да ми липсва нищо. Каза, че мога да имам и хубави дрехи, та хората да не ме гледат презрително както сега, мислейки си, че съм нещо, току-що изпълзяло от някой жив плет.
- Не го слушай, Алис. Трябва да се стараеш повече!
- Добре правя, като го слушам понякога - рече Алис със странна полуусмивка на лицето, - иначе щеше много да съжаляваш. Знам нещо, виждаш ли. Нещо, което може да спаси живота на стария Грегъри, както и твоя.
- Кажи ми - настоях.
- Не съм сигурна защо би трябвало да го правя, като се има предвид, че планираш да прекарам остатъка от дните си в яма!
- Не е честно, Алис.
- Ще ти помогна отново, да. Но се чудя дали ти би сторил същото за мен...?
Тя направи пауза и ми се усмихна печално.
- Виждаш ли, Инквизиторът е на път, към Чипъндън. Изгори си ръцете в онзи огън, това е всичко, и сега иска отмъщение. Знае, че старият Грегъри живее някъде наблизо, и идва с въоръжени мъже и кучета. Те са едри копои с големи зъби. Той ще пристигне най-късно до пладне. Така че върви и съобщи на стария Грегъри каквото казах. Не очаквам обаче да ми благодари.
- Ще отида да му кажа - рекох и потеглих веднага, затичвайки нагоре по хълма към къщата. Докато тичах, осъзнах, че не бях благодарил на Алис, но как можех да й благодаря, че е използвала нечестивото и тъмното, за да ни помогне?
Прогонващия духове чакаше точно в очертанията на задната врата.