Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Е, момче - рече той, - първо си поеми дъх. Мога да позная по лицето ти, че носиш лоши вести.
- Инквизиторът идва насам - казах. - Разбрал е, че живеем близо до Чипъндън.
- А кой ти съобщи това? - попита Прогонващия духове, като се почеса по брадата.
- Алис. Каза, че той ще пристигне до пладне. Изчадието й казало.
Прогонващия духове въздъхна дълбоко:
- Е, по-добре да се махаме колкото е възможно по-скоро. Първо, слез в селото и кажи на месаря, че се отправяме на север през възвишенията към Кастър и няма да се върнем известно време. Иди при бакалина и му съобщи същото, и кажи, че няма да имаме нужда от провизии другата седмица.
Изтичах долу в селото и направих точно каквото ми бе заръчал. Ко-гато се върнах, Прогонващия духове вече чакаше на вратата, готов за тръгване. Подаде ми торбата си.
- На юг ли отиваме? - попитах.
Прогонващия духове поклати глава:
- Не, момче, потегляме на север, както казах. Трябва да стигнем до Хейшам и ако имаме късмет, да говорим с призрака на Нейз.
- Но ние казахме на всички в коя посока отиваме. Защо не се престорих, че потегляме на юг?
- Защото се надявам, че Инквизитора ще посети селото на път за насам. После, вместо да потърси тази къща, ще се отправи на север, а ко-поите ще хванат следата ни. Трябва да ги отклоним от къщата. Някои от книгите в библиотеката ми са незаменими. Ако дойде тук, хората му може да оплячкосат мястото и може би да го изгорят до основи. Не, не мога да рискувам нещо да се случи на книгите ми.
- Ами богърта? Той няма ли да пази къщата и градините? Как изобщо могат да влязат без риск да бъдат разкъсани на парчета? Или сега той е прекалено слаб?
Прогонващия духове въздъхна и заби поглед в ботушите си.
- Не, все още има достатъчно сили да се справи с Инквизитора и хората му, но не искам на съвестта ми да тежи ненужна смърт. А дори и да убие онези, които влязат, някои може да се измъкнат. Какво друго доказателство ще им трябва, че заслужавам да изгоря? Ще се върнат с армия. Няма да има край на това. Няма да имам покой до края на дните си. Ще трябва да избягам от Графството.
- Но няма ли така или иначе да ни заловят?
- Не, момче. Не и ако хванем пътя през възвишенията. Те няма да могат да използват конете си и ще имаме цели няколко часа преднина. Имаме предимство. Познаваме добре Графството, но войниците на Инквизитора са външни хора. Както и да е, да тръгваме. Пропиляхме вече достатъчно време!
Отправяйки се към възвишенията, Прогонващия духове пое с много бърза крачка. Следвах го възможно най-бързо, носейки тежката му торба, както обикновено.
- Няма ли някои от хората му просто да избързат напред и да ни причакат в Кастър? - попитах.
- Несъмнено ще го сторят, момче, и ако отивахме в Кастър, това можеше наистина да е проблем. Не, ще минем покрай града на изток. После отиваме на югозапад, както ти казах току-що, в Хейшам, да посетим каменните гробове. Тепърва трябва да се справим с Изчадието, а времето изтича. Да говорим с призрака на Нейз, е последният ни шанс да открием как да го сторим.
- А след това? Къде ще отидем? Ще можем ли някога да се върнем тук?
- Не виждам причина защо да не можем след време. В крайна сметка ще отклоним Инквизитора от следата си. Има начини да го направим. О, той ще търси известно време и ще досажда, без съмнение. Но не след дълго ще се върне откъдето е дошъл. Там, където може да си стои на топло през идващата зима.
Кимнах, но не бях напълно доволен. Виждах всевъзможни „пукнатини“ в плана на Прогонващия духове. Първо, може и да си даваше вид, че е силен, но все още не беше напълно здрав и прекосяването на възвишенията щеше да е трудна работа. И можеше да ни хванат точно преди да стигнем до Хейшам. Пък и можеше въпреки всичко да потърсят къщата на Прогонващия духове и да я изгорят до основи чисто и просто от злоба, особено ако изгубеха следата ни. А имахме да се тревожим и за следващата година. През пролетта Инквизиторът несъмнено щеше да дойде отново на север. Изглеждаше като човек, който никога не би се предал. Изобщо не виждах как животът някога ще се върне в обичайното си русло. А ми хрумна и друга мисъл...
Ами ако ме хванат? Инквизиторът изтезаваше хората, за да ги накара да отговарят на въпроси. Ами ако ме принудеха да им кажа къде съм живял? Конфискуваха или опожаряваха домовете на вещиците и магьосниците. Представих си как татко, Джак и Ели нямат къде да живеят. А какво ли щяха да направят, когато видеха мама? Тя не можеше да излиза на слънце. И често помагаше на местните акушерки при трудни раждания, и имаше голяма сбирка от билки и други растения. Мама щеше да е в истинска опасност!
Не казах на Прогонващия духове нищо от това, защото усещах, че вече му бе дотегнало от въпросите ми.