Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Отидохме да пием по чаша кафе. В „Тъли“.
— И от това, което ви каза той, решихте, че е дошъл в града за деветата стъпка.
— Да.
— Значи е трябвало да се срещне с някого — предположи шерифът.
— С повече от един — изтърси тя, преди да присвие обвинително очи срещу него.
— Работата е там — каза Уолт, — че ние не искаме да нараняваме хората…
— Елън.
— Елън. Ние… шерифите… нашата работа е точно обратната. Ние пазим хората. В този случай обаче е твърде късно да предпазим г-н Гейл. Затова сега задачата ни се свежда до това, да разследваме смъртта му. И както можете да предположите, това често се оказва много трудно. Този случай не прави изключение, имайки предвид факта, че г-н Гейл е гост в нашата долина и ни е сравнително непознат. Като добавим и славата му на спортна звезда, нещата стават още по-сложни.
— Което е една от причините да не мога да дойда в офиса ви. Не искам името или лицето ми да се появят по новините. Никой не знае, че съм вземала наркотици, шерифе. Нито шефът, нито семейството ми. АН ми спаси живота, но ако ме изгонят оттам…
— Това няма да стане.
— Ще се изненадате колко лесно става.
— Тук сте в безопасност.
— Докато не открия, че някой журналист се спотайва в храстите.
Тя беше права. Журналистите понякога душеха около дома му. Анонимността й никъде не бе гарантирана.
— Мислех да ви се обадя по телефона — призна жената. — Но ми се стори страхлива постъпка. Не че очаквам това да има някакво значение за друг, освен за мен. Искам да кажа тук съм, но не мисля, че мога да ви помогна кой знае колко.
— Кое създаде у вас впечатлението, че е дошъл тук за деветата стъпка? — попита Уолт, страхувайки се, че тя започва да му се изплъзва.
— Вече казах твърде много.
— Той спомена ли имена?
— Не! Разбира се, че не.
— Но все пак е казал нещо.
— Каза, че е пристигнал тук да оправи нещата, и поговорихме за някои други стъпки. В общи линии схванах, че той е дошъл тук за деветата.
— Поиска ли от вас да му помогнете да открие някого?
— Откъде знаете? — попита тя.
— Почти всички тук получават кореспонденцията си на пощенска кутия. Да намериш истинския адрес, може да се окаже сложно.
Жената го изгледа с подозрение.
— Казвам ви много повече, отколкото възнамерявах. — Тя остави кафето и отново погали Беа по главата. — Май е по-добре да си вървя.
Уолт не разполагаше с нищо, за което да се залови. Знаеше само малкото й име. А дори и то можеше да не е истинско. Нямаше как да я остави просто да си тръгне…
— Стори ли ви се, че е гневен или отмъстителен?
— Той ли? Не. Точно обратното. Шегувате ли се? Беше разкаян. Докато стигнем до деветата стъпка, всички сме разкаяни. Когато използваш наркотици, причиняваш зло на хората, които най-много обичаш. Крадеш от тях. Лъжеш ги. Мамиш ги. Правиш каквото е необходимо, за да си набавиш дозата. Използваш това като извинение, за да вършиш щуротии. Наркотиците са невероятно удобни в това отношение, шерифе. Можеш да правиш практически каквото си поискаш и винаги обвиняваш дрогата, а не себе си. А нещата, които правиш, те карат да се чувстваш толкова лайняно… Простете за израза. Надрусваш се, за да забравиш, и всичко се завърта отначало.
— Но предполагам, че с времето се натрупва някаква злоба. Ревност или гняв към онези, които престават да ти помагат или спират да ти се обаждат.
— Запознат сте с нещата — каза тя. — Личи си.
— В моята работа човек се сблъсква понякога и с наркомани…
Тя се изсмя и почеса нервно кучето по козината.
— Предполагам, че наистина е така. — Пролича й, че се почувства неловко.
— Но това не важеше за Мартел Гейл.
— Той беше от възстановяващите се. Беше си сложил нещата в ред, както се казва, или поне на мен така ми се видя. Беше дошъл много отдалеч, за да си изкупи вината. Повечето хора пишат писма. Някои се осмеляват да се обадят по телефона, но и това не е лесно. А да пропътуваш половината страна, за да го направиш лично, значи, че много държиш на този човек. Повярвайте ми. Или пък хора, както вероятно е в неговия случай. Бил е тотално смачкан, докато е употребявал наркотици, стероиди, хормони за растеж и всякакви химикали за подобряване на формата. И то в големи количества, както чух от него. Бил съвсем избеснял. Натровен. Маниак. Имал тестостерон в излишък. Разбивал с юмрук прозорци на коли. Такива ми ти работи. В стила на Хълк. Истински ужас.