Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Иззад затворените си клепачи долови топло сияние, когато Орион запали свещ. Хелън почувства как той отметна косата от слепоочието й и се постара да я загърне в якето си, близо до кожата си. След миг тя започна да се чувства малко по-добре.
— Защо ми се гади толкова силно? — попита тя, след като гласът й укрепна.
— Никога ли не си получавала сътресение? — попита той на свой ред: звучеше развеселен. Притисна я по-силно в кратка прегръдка. — Всичко е наред. Вече оздравяваш бързо, сега, когато сме далече от портала. В тази част на пещерата отново имаш силите си на Потомка, така че скоро ще си съвсем добре.
— Хубаво — каза тя с пълна убеденост. Щом Орион й казваше, че ще се оправи, Хелън знаеше, че това ще стане. Само след още няколко секунди се почувства напълно върнала се към нормалното си състояние и се отпусна в ръцете му. Но когато го направи, почувства как той се вдърви.
— Сега трябва да те оставя — каза той внимателно.
— Хм? — попита Хелън, като вдигна очи към неговите. Орион я погледна тъжно.
— Ние сме обратно в света на живите, Хелън. Ще дойдат да ни търсят.
Щом той свърши да говори, от всички страни едновременно се разнесоха жални ридания. Орион оброни глава с измъчено изражение и въздъхна тежко. С едно рязко, мощно движение той преобърна с ритник свещта до тях, и я угаси. Опита се да избута Хелън от скута си, за да може да се изправи и да я отхвърли от себе си във внезапната тъмнина.
Всяко мускулче в тялото на Хелън се скова, възпирайки Орион да се наведе напред и да се изправи. Тя решително простря ръка върху гърдите му, блъсна го назад и преметна крак през него, за да го прикове към земята. Заля я вълна от ярост, докато стискаше хълбоците му между бедрата си.
— Никъде няма да вървиш — каза тя. Гласът й беше нисък и накъсан от омраза.
— Не, Хелън. Недей — изрече умолително Орион, но знаеше, че е твърде късно.
Фуриите бяха обсебили Хелън и й заповядваха да убие Орион.
9
Зак обиколи острова с колата за последен път, просто за да се увери, че Хектор не го следи, а после се върна на кораба на господаря си. Хектор може и да беше Прокуденик, но все още предаваше сведения на семейство Делос, и Зак не можеше да си позволи да сгреши. Автомедонт щеше да направи нещо много по-ужасно от това да го убие, ако без да иска, отведеше Хектор до базата им на кораба с червените платна.
Изгасвайки двигателя, Зак се загледа в дока, който водеше към изящната яхта, поклащаща се леко върху нощните вълни. Дланите му започнаха да се потят, а стомахът му се сви при мисълта да слезе по онази дъсчена стълба и да докладва подробно на Автомедонт. Прякото докладване беше просто формалност — Зак беше изпратил по имейла на господаря си цялата поредица от съобщения веднага щом ги беше отмъкнал, — но Автомедонт обичаше да напомня на своята пионка, че всяка секунда от неговия ден принадлежи на господаря му.
Зак нямаше как да се измъкне от всичко това. И за всичко бе виновна Хелън. Тази кучка.
Той просто бе искал да разбере какво криеше тя през всичките тези години. Беше се опитал да говори за това с нея насаме, но независимо колко внимателно се беше държал, тя отказваше да му се довери. Ако само му беше обърнала внимание, може би ако беше излязла с него няколко пъти, нищо от това нямаше да се случи.
В крайна сметка Зак получи всички отговори, които искаше — и още много, които не искаше. Автомедонт идваше от епоха, в която единствената разлика между свободния човек и роба беше изборът на момента, а Зак беше на погрешното място в погрешното време.
Зак излезе от колата си и заслиза по дървеното мостче, напомняйки си, че господарят му поне бе показал към него достатъчно уважение, че да бъде честен. Дори му бе възложил важна работа. Трябваше да шпионира предишните си приятели, особено Хелън, и да предава на господаря си всички сведения, които успееше да събере, за мисията й в Подземния свят. Непочтено, но — хей — поне беше начин да влезе в този свят. Хелън беше снобка. А момчетата Делос? До един бяха прекалено заети да се перчат с хубавите си мускули и да спят с всяко готино момиче на острова, че да забележат един нищожен нормален човек като него.