Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Не е нужно да си тръгвате само защото имате съпруг — говореше госпожа Сесил, когато я прегръщаше на раздяла.
Беше рано сутринта и слънцето още не бе разкъсало нежните облаци над реката. Цялото семейство се събра на двора, Матилд и Ермелин още бяха по нощници, Бертран — несресан, а Лоран имаше паста за зъби в ъгълчето на устата си. Само леля Жермен продължаваше да спи.
— Аз не се връщам при съпруга си — почувства се длъжна да обясни Изабел. — Връщам се, за да уредя развода си.
— Е, това е друго — отвърна госпожа Сесил.
За голямо облекчение на Изабел никой не изглеждаше сърдит, задето бе премълчала за съществуването на Фритьоф. Напротив, всички се държаха мило както обикновено, дори малко по-мило.
Бертран бръкна съзаклятнически в джоба на панталона си и извади кръгло камъче.
— Това е талисман, госпожице. Ако го носите със себе си, нищо не може да ви се случи.
— Кога ще се върнете, госпожице? — попита Лоран.
— Ако сте умна, ще дойдете чак през юли, когато се прибира реколтата — изръмжа Ермелин.
Очевидно нямаше нищо против да види отново Изабел.
Матилд приготви набързо храна за изпът, а госпожа Сесил още веднъж я прегърна.
— Вие сте толкова мило момиче — прошепна й в ухото. — Ще ми липсвате.
Последен я прегърна Корин.
— Карай внимателно — заръча й той.
С огромни усилия Изабел успя да не се разплаче и да намокри ризата му със сълзи, а само кимна. Двамата си поговориха още малко и на нея й се искаше да му зададе хиляди въпроси. Но разбираше, че нещата трябва да стават едно по едно. Първо се налагаше да оправи своето минало, а после да мисли за бъдещето.
Изабел се разплака едва когато остави след себе си двата каменни лъва отдясно и отляво на портала. Всъщност плачеше почти през целия път. И сега, като че ли не стигаха нейните сълзи, небето започна на свой ред да отваря шлюзовете си. Вече отново се здрачаваше, а тя имаше още време до вкъщи.
Вкъщи ли?
От ужас тя без малко да натисне спирачката. От толкова грижи съвсем бе забравила, че вече няма „вкъщи“. В порив на мазохизъм си представи как позвънява на Фритьоф и го моли да я приюти. Знаеше какво задоволство би изпитал той да й посочи вратата. Не, трябваше й друг подслон, това беше ясно.
Изабел мина покрай синя табела с надпис, че след десет километра има бензиностанция и мотел, реши да спре там и да се обади по телефона. Разбира се, при леля Полет и чичо Лудвиг винаги беше добре дошла, но елементарната учтивост изискваше да ги уведоми за пристигането си.
— Аз съм, Изабел.
— Изабел, миличка. Имах някакво предчувствие, че ще се обадиш днес. Как си?
„Как си“ — за леля Полет това никога не беше празна фраза. И Изабел отговори най-откровено:
— Не особено добре, но после ще ви разкажа всичко. Намирам се в Солинген на магистралата, мисля, че до девет-девет и половина ще пристигна в Кил.
— Ще дойдеш тук? Сега? — Думите на старата жена прозвучаха ужасено и Изабел се стъписа.
— Да, мислех да поживея при вас няколко седмици. Но ако не е удобно, мога и другаде…
— Разбира се, че е удобно — добави бързо леля Полет. — Та това е твоят дом, миличка. Винаги много ти се радваме, знаеш това. Само че…
— Нещо не е наред ли? — Изабел усети как у нея се надига страхът. Имаше нещо различно. Нещо ужасно се беше случило.
— Досега не ти казвахме, защото знаем, че имаш достатъчно грижи, но след като ще идваш, няма как да го крием от теб.
— Какво става, за бога?
— Утре влизам в болница. Няма причина за тревога.
— Нещо лошо ли е?
Разбира се, че е нещо лошо, иначе нямаше да го крият толкова. Изведнъж Изабел си спомни за цяла редица странности, дреболии, които не бе вземала насериозно, защото беше изцяло заета със себе си. Гласът на чичо Лудвиг звучеше различно, а в някои от забележките на леля Полет имаше скрити указания, на които Изабел не беше обърнала внимание…
— Ще поговорим, когато се прибереш — каза леля Полет. — Не е толкова лошо, колкото звучи.
— А какво е? — чу се да пита Изабел. Устата й беше пресъхнала.
— Рак на гърдата.
Както се установи, леля Полет от доста време не се чувствала добре. Тези особени болки при дишане започнали няколко месеца по-рано и личният лекар ги отдал на продължителен бронхит. Чак седмици по-късно, когато й открили рака на гърдата, се разбрала истинската причина за болките: метастази в дробовете.