Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Лавандулови нощи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лавандулови нощи

Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:

Прованс — мястото на контрастите и художниците, родината на слънцето, цветовете и ароматите, земя на трубадури и кръстоносци, на булевардни танцьори и щастливи безделници. Историята на семейство Ле Бер се разиграва между Камарг, на югоизток, светските курорти на Лазурния бряг, на юг, и суровите планини, редящи се една след друга в далечината, на север.
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 100
Перейти на страницу:

Изабел плачеше, докато леля Полет и чичо Лудвиг й описваха един през друг подробностите.

— Защо не сте ми казали нищо? — хлипаше тя.

— Нали ти казах, че звучи по-лошо, отколкото е — успокояваше я безпомощно леля Полет, докато чичо Лудвиг за хиляден път ставаше да вари чай, за да не видят, че и той плаче. — Вдругиден ще махнат тумора от гърдата, а после ще се подложа на химиотерапия заради метастазите в дробовете. В днешно време това лечение дава завидни резултати. Ще видиш, че след няколко седмици ще съм на линия.

Чичо Лудвиг понечи да каже нещо, но леля Полет го прекъсна:

— Нека мислим позитивно, Луи, така ни посъветва и лекарят!

— Ако не бях дошла, изобщо ли нямаше да ми кажете? — Изабел се чувстваше предадена и изоставена.

— Аз бях против — каза чичо Лудвиг. — Но Полет не искаше в никакъв случай да си разваляш почивката.

— Това не беше почивка. Никога не бих заминала, ако знаех за болестта й. Когато се обадих миналия път и чичо Лудвиг прозвуча така странно…

— … тогава очаквахме обаждане от онколога — прекъсна я чичо Лудвиг.

— И това, за загубения облог, беше лъжа, разбира се — рече Изабел.

— Налагаше се — поясни леля Полет. — За да не се разтревожиш и да си дойдеш.

— Но…

— Това все пак е моята болест. И ми е достатъчно, че аз се тревожа. В момента и на теб не ти е лесно.

— Да, но не мислиш ли, че…? — Изабел млъкна.

Сега наистина не беше моментът да упреква леля си. Като се имаше предвид какво й предстои, последното, от което се нуждаеше, беше хленчеща, укоряваща дъщеря.

Изабел решително си издуха носа и се насили да се усмихне.

— Значи съм дошла точно навреме. Чичо Лувиг има нужда някой да му приготвя богата на витамини храна, докато ти си в болницата.

— Така е — съгласи се леля Полет. — Той тъкмо казваше, че е време да започне сериозна диета, но аз не мисля така.

— И кой, освен мен ще навие косата на дамата с най-хубава прическа в цял Кил с тези ролки, които от хиляда деветстотин и петдесета година ги няма на пазара? — продължи Изабел, въодушевена от собствената си полезност. — Медицинските сестри няма да имат време, пък и дори в болницата да има фризьор, ще се отчае от тази прецизна работа.

— Така е — каза леля Полет. — Спокойно мога още няколко седмици да бъда най-добре фризираната дама в цял Кил, преди химиотерапията да направи от мен най-плешивата дама в цял Кил.

При тези думи чичо Лудвиг веднага стана отново и затърси вода за чай.

— Честно казано, радвам се, че си тук в този момент — прошепна леля Полет и хвана ръката на Изабел. — Чичо ти още не може да се справи с позитивното мислене. Тъжният му дакелски поглед ще ме довърши. Ще опиташ малко да го развеселиш, нали?

— Ще се постарая — обеща Изабел, твърдо убедена, че това няма как да стане.

— А сега разкажи за себе си — помоли леля Полет, когато чичо Лудвиг се върна с току-що направения чай. — Защо не всичко е наред? Мислех, че се радваш, задето си напуснала русия кретен.

— Само че още не съм го напуснала — каза Изабел, а чичо Лудвиг упрекна леля Полет:

— Сега го наричаш кретен, но когато навремето те предупреждавах, че не е достатъчно добър за нашата Изабел, ти рече, че бил не по-лош от всеки друг.

— Казах го, защото за теб никой не е достатъчно добър за нашата Изабел — обясни леля Полет. — Пък и вината тя да се омъжи за този кретен е твоя. Ако не беше ти, тя никога нямаше да си избере тази тъпа професия, която изобщо не й подхожда. И ако не беше влязла в средите на данъчните съветници, никога нямаше да се запознае с този кретен.

— О, не, не — извика чичо Лудвиг. — Заради теб и твоите превземки да й направиш хубава булчинска рокля… Та тя беше още твърде млада да се жени.

— Престанете и двамата. Вината е изцяло моя, че се омъжих за този кретен… О, вече и аз започнах да го наричам така. — Изабел се изкиска.

Леля й и чичо й също се изкискаха.

— Имаш ли добър адвокат? — попита чичо Лудвиг.

— Фритьоф каза, че познава един.

— Значи на теб ти трябва по-добър — рече чичо Лудвиг. — Моят приятел Валтер е специалист по бракоразводни дела. С удоволствие ще те представлява.

— Фритьоф казва, че трябва да ползваме един адвокат, защото иначе ще ни излезе твърде скъпо.

— Да, особено на него — отвърна сърдито чичо Лудвиг. — Знаех си, че тази мижитурка ще поиска да те преметне.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)