Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Аз така или иначе не очаквам много — сви рамене Изабел. — Още навремето, когато почина баща му, подписах някаква хартийка, че придобитото след брака не се брои за наследство, или нещо такова. Пък и ми стигат ядовете, които вече си имам.
Леля Полет я погледна замислено.
— Щом си решила да пораснеш, миличка, тогава, моля те, дръж се подобаващо. Миролюбието е едно, глупостта — съвсем друго. Утре, след като ме заведете в болницата, ще се срещнете с този Валтер и точка по въпроса.
— Съгласна съм. — И за собствена изненада Изабел започна да се чувства по-добре въпреки съкрушителните новини за болестта на леля Полет и раздялата й с Корин и „Ринкинкин“.
— Има нещо хубаво в това, да си болен — каза по-късно леля Полет, когато лежеше до мъжа си и той, както всява вечер, държеше ръката й. — Никой не смее да се противопостави на желанието на една болна от рак жена.
Чичо Лудвиг въздъхна.
— Ти каза на детето само половината. Защо?
— И половината е твърде много за нея. Освен това помисли какво ни посъветва лекарят: да мислим позитивно, Луи.
— Това и правя.
Чичо Лудвиг се радваше, че беше тъмно и жена му не може да види как сълзите се стичат по лицето му. Нищо не искаше по-силно от това, и той като Изабел да знае само половината за размера на катастрофата, за да може да се надява.
— Добър ден, свързахте се с дома на Теген. Елбман на телефона, какво мога да направя за вас?
„Вече няма семейство Теген, забеляза Изабел, само домът на Теген, аха!“
— Добър ден, госпожо Елбман, обажда се Изабел Теген. Бих искала да говоря със… съпруга си. — Струваше й свръхусилия да нарече Фритьоф „свой“ съпруг. Иначе все говореше за него като за свой бъдещ бивш съпруг. Ако изобщо се налагаше да говори за него.
— Изабел? — Гласът на Фритьоф прозвуча обидено и навъсено също като при последния им разговор по телефона. — На какво дължа небивалата чест да ми се обадиш след три… не, чакай малко, четири, не, даже пет седмици мълчание? Да не би да ти свършиха парите?
— Можеш ли изобщо да мислиш за нещо друго, освен за пари? — Изабел беше решила да говори само по същество, но още първото й изречение прозвуча ужасно жлъчно. Тя се опита веднага да смени тона си с по-спокоен: — Съжалявам, че не се обадих толкова време, но леля Полет е в болница и е много зле.
— О! — каза Фритьоф и на Изабел й се стори, че той неволно се е трогнал.
Тя побърза да му обясни накратко, че след ампутацията на гърдата са настъпили усложнения, че през първата седмица химиотерапията била истински ад и двамата с чичо Лудвиг често не са мигвали дни наред.
— Но сега е по-добре — завърши тя. — Химиотерапията подейства.
Вместо при тази драматична история да стане миролюбив и снизходителен, както тайно се надяваше Изабел, Фритьоф измисли друго:
— Но при целия този стрес си имала време да отидеш и при адвокат, нали?
— Да. — Изабел преглътна. — Според чичо Лудвиг идеята за общ адвокат не е много добра.
— Разбира се, че не е. Нали не става въпрос за неговите пари!
— А единствено и само за твоите, нали?
— Точно така — каза Фритьоф без ни най-малка следа от ирония. — Но няма да го правя на въпрос. Ако твоят адвокат не ми беше писал, никога нямаше да разбера, че отново си се регистрирала в Кил. А твоят адвокат се е погрижил и да запълни с приятни занимания свободното ми време. Тъкмо сега чета едно от неговите писма, в което ме заставя да направя подробен списък на нашето имущество. Господи боже, Света Богородице, знаеш колко много работа имам! Не можеш ли ти самата да го изготвиш?
— Вече го изготвих — отвърна Изабел. — Валтер каза, че обикновено този списък се прави и от двамата, за да не се пропусне някоя подробност.
— Валтер! — повтори Фритьоф. — Да не би случайно скъпият Валтер да има личен интерес към една висока издръжка на своята доверителка?
— Случайно скъпият Валтер е на шейсет и две години — изсъска Изабел и веднага се ядоса на себе си, че излиза от роля. — Не ти се обаждам, за да споря с теб, надявах се адвокатите ни да си говорят вместо нас. Сега, когато изписаха леля Полет от болницата и две седмици няма да се подлага на химиотерапия, мога да дойда в Хамбург и да си взема нещата. Сигурно ще се радваш да се отървеш от тях.
— Може — каза Фритьоф. — Ако си вземеш само твоите вещи.
— Не се страхувай, можеш да задържиш дивидито си. — Изабел не се въздържа и отново избухна. — Слушай, Фритьоф, имам едно предложение. Ще си взема нещата от вилата, когато теб те няма. Можеш да скриеш всичко ценно или, ако по ти харесва, сложи госпожа Елбман като куче пазач. За мен ще е по-добре да не се виждаме лично.