Лавандулови нощи

— Аз съжалявам — каза Корин. — Реагирах като ревнив любовник. Какво ти, аз съм ревнив любовник. Сигурно е заради думата, която употреби Мадлен. Тя каза ваканционна авантюра. И тогава изведнъж се почувствах… използван.

Изабел за малко да се засмее с глас.

— На мен пък ми каза, че съм ти само креватно зайче.

Двамата мълчаха. Чуваше се единствено тихото шумолене на вятъра в клоните на дърветата и песента на един славей, който всяка вечер по едно и също време изнасяше концерт в едно старо маслиново дърво.

— Горкият — каза Корин след малко.

— За кого говориш?

— За съпруга ти.

— О, не, повярвай ми, ако го познаваше, нямаше да го съжаляваш. — Изабел не искаше да каже нищо лошо за Фритьоф, но и се струваше нечестно да поема цялата вина за краха на брака им. — Той иска да се подложа на терапия, понеже смята, че само едно психическо разстройство може да ме накара да се разделя с него. Всъщност уязвена е само суетата му, иначе изобщо не му пука, че ще ме загуби.

— А какво имаше предвид с бракоразводния адвокат?

— Идеята беше моя. Както споменах, Фритьоф предпочита терапевтите.

— Не каза ли, че в сряда имате среща с адвоката?

— Щяхме да имаме — поправи го Изабел. — Но не исках да си тръгвам оттук.

Отново настъпи малка пауза.

— Може би щеше да е по-добре — каза накрая Корин.

— Хм. — Сърцето на Изабел се сви. — Звучи, сякаш искаш да се отървеш от мен.

— Не точно. Но аз държа на ясните отношения.

— Какво означава това?

— Бих се чувствал значително по-добре, ако ти не беше омъжена, а разведена.

— Разбирам — отвърна сериозно Изабел. Беше твърде тъжна, за да плаче.

Корин седна до нея на земята.

— Щом ти съсипваш роклята си, значи и аз мога да си съсипя панталона. — Той обгърна с ръка раменете й. Изабел обори глава на гърдите му.

Славеят в старото маслиново дърво пееше от душа и сърце.