Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — Мадлен беше единствената, която изобщо не изглеждаше изненадана. — Заради вашата ваканционна авантюра с Корин ли? Е, явно не е от най-толерантните съпрузи.
— Така е, наистина не е особено толерантен — продължи Изабел.
Отговорът й беше идиотски и на всичкото отгоре неточен. Но тя панически усещаше, че не може да се противопостави на ловко водения разпит на Мадлен. Никой тук досега не я беше питал дали има съпруг, ала тя се чувстваше така, сякаш през изминалите две седмици е подвела всички. Лоран, госпожа Сесил, Бертран, Ермелин, да, дори леля Жермен изглеждаха шокирани, поне така й се струваше от краткия поглед, който хвърли наоколо. Радваше се, че поне Матилд не беше тук.
Най-накрая се реши да погледне към Корин.
— Още някой иска ли вино? — попита госпожа Сесил, която явно се опитваше да смени темата.
— Аз — каза леля Жермен и вдигна грациозно чашата си. — И после искам да танцувам с генерала, за да отметна това като ангажимент. Той танцува като кон и всеки път ме настъпва по хубавите бални обувки.
— Може и на мен да налеете — добави Бертран. — Шокиран съм.
— Моля ви, Бертран, вие какво очаквахте? — засмя се Мадлен. — За една хубава млада жена това е напълно естествено. Вижте мен, нали и аз съм била омъжена.
Изабел дочу тази размяна на реплики само с периферния си слух, сега цялото й внимание беше насочено към Корин.
Той я гледаше изпитателно с някаква особена усмивка.
— Просто забрави да ми кажеш или щеше да си тръгнеш, без да си ми признала за недотам толерантния си съпруг?
Сърцето й се сви още повече, доколкото това изобщо беше възможно.
— Щях… надявах се, че…
Корин я хвана за лакътя.
— Най-добре да го обсъдим на малка лунна разходка.
Той я издърпа от стола, без тя да се съпротивлява, а после, поглеждайки през рамо, каза:
— Ще отидем малко да се поразтъпчем след яденето и после ще се върнем.
На Изабел това й прозвуча като: „Само ще й извия врата, а вие не се обаждайте в полицията.“
— Освен ако храната не е твърде трудно смилаема — промърмори Ермелин, когато нощта погълна бялата рокля на Изабел.
— Е, наистина можеше и по-рано да ни каже — съгласи се Бертран.
— Значи тя не е никаква госпожица, така ли? — попита Лоран.
— Сигурно си е имала причини да не говори за това — каза Мадлен.
— Веднага забелязах, че крие нещо — добави замислено госпожа Сесил, — но нямах представа, че може да е съпруг. Толкова е млада, почти дете.
— Аз се омъжих на деветнайсет — намеси се леля Жермен. — А на двайсет той ми изневери за първи път. Но щом той може, значи мога и аз. Може ли, господин генерал?
Осма глава
— Причиняваш ми болка — каза Изабел, след като известно време се беше влачила в нощта и вече нямаше сили да се препъва безпомощно след Корин. — Ако ще ме душиш, моля те, направи го сега. Достатъчно далече сме от къщата и аз ти обещавам, че няма да викам. Дори и ако ми изскочи езикът от гърлото.
Корин внезапно я пусна. В тъмното тя едва различаваше лицето му, но чуваше тежкото му, учестено дишане.
— Добре, да поговорим. Явно сме пропуснали да го направим досега.
— Да, така е — съгласи се Изабел. — Поне що се отнася до важните неща.
— Като например съпрузи.
— И починали съпруги. И жизнерадостни приятелки, с които цял следобед яздим.
— Моля? Защо извърташ нещата? Няма да ти се получи. Казах ти, че между мен и Мадлен няма нищо.
— Така ли? Възможно е. И тя ми каза нещо подобно: приятелството ви било твърде ценно, за да го натоварвате със секс.
— Е, не бих се изразил точно така, но… да, вярно е. Ние сме толкова добри приятели, че дори този следобед тя ми предложи един милион франка.
Изабел се ядоса.
— И какво иска в замяна? Да се ожениш за нея ли?
— Ти вече си омъжена.
— Да, пък и нямам един милион.
Корин я хвана в тъмното за раменете и леко я разтърси.
— Кога щеше да ми кажеш?
— За кое?
— Че си омъжена!
— Днес — отвърна Изабел и усети как гневът й отново се изпари. — И вчера. И преди това. Само дето не знаех как.
— Тогава може би ще опиташ сега. — Хватката на раменете й леко се отпусна. Сигурно на следващия ден там щеше да има сини петна.
Тя се опита да различи израза на лицето на Корин, но в тъмнината то изглеждаше като изсечено от дърво.