Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
„Това не означава нищо, не спираше да си повтаря цял следобед Изабел. Двамата са само добри приятели.“
Но нищо не можеше да прогони малкото зелено чудовище на загнездилата се у нея ревност, което я раздираше отвътре.
Не й стана по-добре, когато същия следобед госпожа Сесил, на която помагаше, каза, без да мисли:
— Мадлен Клерисо ми е почти като трета дъщеря. Идваше тук още като малко момиченце с шини на зъбите. И е по-привързана към „Ринкинкин“ от самата Жозефин.
„Звучи така, сякаш е идеалната снаха“, беше си помислила Изабел и раздиращата я отвътре ревност я ухапа особено силно.
— Тя е изискана и умна жена също като вас, Изабел — продължаваше госпожа Сесил. — Двете ще си допаднете.
Изабел много се съмняваше в това, предвид шоуто, което й бе устроила Мадлен предишния ден пред училищния двор. От взаимната симпатия не бе останала и следа. Изабел внимателно си избра една дълбоко изрязана бяла ленена рокля, чието четвъртито деколте придаваше на формите й по-пищен вид, отколкото имаше в действителност. Съчета я с бели сандали с каишки и бял шал от шифон. След дълго обмисляне остави косата си да пада на блестящи талази върху раменете, макар на кок да изглеждаше значително по-елегантно. Само че тя не искаше да бъде хубава заради Мадлен, а заради Корин, а мъжете обикновено харесват свободно разпуснати коси.
Противно на навика си, Изабел се гримира. Отне й около час, но накрая гримът изобщо не си личеше. Само по седемкратно очертаните мигли се познаваше, че е невъзможно да са толкова естествено дълги, гъсти и извити. В огледалото над мивката в стаята й видът й изглеждаше почти перфектен и Изабел се съгласи, че по външност може спокойно да съперничи на Мадлен. Относно другото не беше толкова сигурна. Тази жена явно беше изключително ловка и имаше дяволски остър език. Понеже Изабел знаеше, че и от най-симпатичната жена може да се очакват изненади, когато става въпрос за мъже — тук тя имаше предвид най-вече своята приятелка Мони, — щеше много внимателно да си подбира думите на вечерята. Преди да влезе в централното крило на къщата, тя упражни още веднъж пред огледалото спокойния, замислен поглед, за който от опит знаеше, че е много по-въздействащ от това, да гледаш надменно и арогантно.
Вечерята беше сервирана на терасата, чиято плоча се бе напекла през деня от слънцето и сега продължаваше да излъчва уютна топлина.
Когато Изабел влезе, Мадлен вече беше седнала на един плетен стол и държеше в тънката си ръка чаша от леденостудения портокалов ликьор на госпожа Сесил. Беше облечена в черна, плътно прилепнала рокля, чието дълбоко деколте се подчертаваше от изискано златно колие с рубини. Изабел и за миг не се усъмни, че са толкова истински, колкото изглеждат, и че струват цяло състояние. Всичко беше семпло, но много елегантно. От грижливо сресаната коса, както и от дискретния грим, можеше да се заключи, че след ездата с Корин Мадлен си е взела душ в имението. Нещо напълно в реда на нещата за една трета дъщеря в „Ринкинкин“, спомни си с горчивина Изабел думите на госпожа Сесил.
Корин поздрави Изабел с три целувки по бузите и както винаги в негова близост, главата й пламна и тя усети тръпки по цялото си тяло. Искрено се надяваше неслучайно плътно нанесеният грим да прикрие руменината й.
— Къде се беше скрила? Цял ден не съм те виждал — каза Корин.
„Но не си ме и търсил“, помисли си Изабел и лепна на лицето си спокойната усмивка, която беше упражнявала пред огледалото.
— Предимно на сянка — отговори тя, макар че по-вярното беше „предимно вкъщи“. — Махмурлукът ми понася зле дневната светлина.
— Да, вчера вечерта наистина попрекалихме — съгласи се госпожа Сесил, докато тикаше в ръката й чаша портокалов ликьор. — Но в крайна сметка човек не празнува всеки ден фалита си, нали?
— Човек трябва да празнува празниците подобаващо — изчурулика весело леля Жермен. — Ако обичате, бихте ли ми подали още една чашка, господин генерал. По-късно можете да танцувате с мен.
Както всяка вечер, тя беше облечена в красива рокля и бе грижливо фризирана. Госпожа Сесил дори се беше постарала да й сложи обеци и леко червило. Самата госпожа Сесил, колкото и небрежно да се носеше през деня, на вечеря винаги се появяваше елегантна. Макар дрехите й да не бяха по последен писък на модата, изглеждаха подчертано стилни и на фона им много добре изпъкваше балеринският й чар. Изабел всяка вечер намираше вида на двете дами едновременно трогателен и прекрасен.