Познай кой се върна

— 3-защо?

— Приятелката ти Ариа Монтгомъри ни разказа за тях днес следобед — отговори ченгето.

— Какво? — изпищя Емили.

— Всичко ще бъде наред — успокои я ченгето. — Просто искам да разбера какво знаеш по въпроса, става ли? Най-вероятно е някой, когото познаваш, някой, който действа точно под носа ти. Ако ни разкажеш всичко, може би ще можем заедно да разгадаем кой е той.

Емили погледна през прозрачната завеса на входа на шатрата. Мая тичаше през поляната, високите й токчета се забиваха в пръстта. Ужасно предчувствие връхлетя Емили. Тя си спомни как Мая я беше погледнала, когато й бе казала: „Чух, че човекът, който блъсна Хана, я е следил“. Откъде беше разбрала за това?

— В момента не мога да говоря с вас — прошепна Емили с пресъхнало гърло. — Първо трябва да се погрижа за нещо друго.

— Аз съм тук — каза ченгето, като отстъпи настрани и направи път на Емили. — Върши си работата. И без това трябва да открия и едни други хора.

Емили едва виждаше фигурата на Мая, която тичаше към сградата на кънтри клуба. Тя се стрелна след нея и изтича по дългия коридор. Надникна през последната врата в дъното на коридора, който водеше към вътрешния басейн. Стъклото беше замъглено от кондензацията и Емили можа да види само дребничкото тяло на Мая, която вървеше по ръба на басейна, гледайки към своето отражение във водата.

Тя блъсна вратата, влезе вътре и мина зад късата стена, облепена с плочки, която разделяше входа от басейна. Водата беше равна и неподвижна, а въздухът влажен и тежък. Въпреки че Мая сигурно беше чула Емили да влиза, тя не се обърна. Ако ситуацията беше по-различна, Емили сигурно щеше на шега да я бутне във водата, след което щеше сама да скочи вътре. Тя се прокашля.