Познай кой се върна

Асансьорът звънна и Ариа подскочи. За кого ли говореше Али, когато каза: Просто ми се иска тя да изчезне завинаги от живота ми. Тогава Ариа бе решила, че Али има предвид Спенсър — двете непрекъснато се караха. Сега изобщо не беше сигурна в това. Имаше толкова много неща, които не знаеше за Али.

Коридорът, който водеше към студиото на курса по „Безцелно изкуство“, беше тъмен, поне до мига, в който една светкавица не проблесна опасно близо до прозореца. Когато Ариа стигна до отворената врата на своята класна стая, тя светна лампите и примигна при внезапно разлялата се ярка светлина. Нишите на курсистите се редяха край задната стена и за своя голяма изненада Ариа откри телефона си в една от тях — празна и неизползвана. Тя се втурна, грабна го и го притисна към гърдите си, като въздъхна от облекчение.

Тогава забеляза, че маските, които курсистите бяха завършили, съхнеха в нишите. Онази, на която с тиксо беше залепено името на Ариа, беше празна, но тази на Джена не беше. Сигурно някой й бе помогнал да си направи маска, защото тя лежеше там, идеално оформена, безизразните й, празни очи се взираха в тавана на нишата. Ариа бавно я повдигна. Джена я бе изрисувала така, че да прилича на омагьосана гора. Около носа се извиваха лозници, от лявото око разцъфваше цвете, а на дясната буза пърхаше красива пеперуда. Детайлното изпълнение на образите бе безупречно — може би твърде безупречно. Изглеждаше невъзможно за изпълнение от човек, който не може да вижда. Следващата гръмотевица изтрещя така, сякаш земята се разтваря. Ариа простена и изпусна маската на масата. Когато погледна към прозореца, забеляза някакъв силует, който висеше и се полюшваше на горната ръчка на прозореца. Приличаше на мъничък… човек.