Познай кой се върна

Хана го изгледа твърдо и продължително. Очите на Лукас блестяха и горната му устна леко потрепваше. На врата му имаше пурпурна смучка от предишната им среща. На Хана й се прииска да протегне ръка и да я докосне.

Без да каже нищо повече, тя дръпна завесата и се втурна на дансинга. Братът на Ариа, Майк, демонстрираше на някакво момиче от квакерското училище своя най-добър стриптийз. Андрю Кембъл и неговите другарчетата зубрачи обсъждаха броенето на карти в блекджека. Хана се усмихна, когато видя баща си да разговаря с треньорката на мажоретките, една жена, която двете с Мона наричаха Скалата, защото много приличаше на професионален кечист.

Тя най-накрая откри Мона да седи в едно от сепаретата. Ерик Кан, по-големият брат на Ноъл, се бе опънал до нея и й шепнеше нещо на ухото. Мона забеляза Хана и се изправи.

— Слава Богу, че се отърва от тоя загубеняк Лукас — изпъшка тя. — Какво толкова се е заувъртал около теб?

Хана се почеса по шевовете под маската и сърцето й изведнъж заби лудо. В края на краищата трябваше да пита Мона. Искаше да знае със сигурност.

— Лукас каза, че не трябва да ти вярвам. — Тя се засмя пресилено. — Твърди, че имало нещо, което не ми казваш, сякаш би могло да има такова нещо. — Тя завъртя очи. — Будалка ме. Това е такава глупост.

Мона кръстоса крака и въздъхна.

— Мисля, че знам за какво говори.

Хана преглътна тежко. В залата изведнъж замириса силно на тамян и прясно окосена трева. На масата за блек джек избухнаха ръкопляскания; някой беше спечелил. Мона се приближи към нея и заговори в ухото й.

— Никога не съм ти го разказвала, но двамата с Лукас бяхме гаджета през лятото между седми и осми клас. С мен се целуна за пръв път. Зарязах го, когато двете с теб станахме приятелки. След това той ми се обади, ами… около шест пъти. Според мен още не го е преодолял.

Хана се облегна назад, зашеметена. Чувстваше се така, сякаш се вози на една от онези въртележки с люлки в увеселителните паркове, които внезапно спират и сменят посоката си.

— Двамата с Лукас… сте били гаджета?

Мона сведе поглед и измъкна кичур златна коса изпод маската си.

— Съжалявам, че не съм ти го казала досега. Това е просто… Лукас е загубеняк, Хан. Не исках да си спомням, че и аз бях такава.

Хана поглади косата си, като си припомни разговора, който водиха двамата с Лукас, докато летяха с балона. Тя му беше разказала всичко, а лицето му бе толкова невинно и открито. Представи си колко настървено се целуваха и се сети за тихите звуци, които той издаваше, когато тя го галеше по врата.

— Значи той се опитва да се сприятели с мен и ми говори лоши неща за теб… за да си отмъсти, че си го зарязала? — заекна Хана.

— Така мисля — съгласи се тъжно Мона. — Точно той е този, на когото не трябва да вярваш, Хана.