Познай кой се върна

— Ами тя сигурно вече е вътре. — Емили тръгна през паркинга, подминавайки няколко беемвета седмици, паркирани едно до друго.

— Чудно. — Триста си сложи малко блясък за устни. После го подаде на Емили и пръстите им леко се докоснаха. Емили усети как я побиват тръпки и когато срещна погледа на Триста, страстния израз в очите й показа, че тя си мисли абсолютно същото. Емили спря при кабинката на момчетата, които паркираха колите.

— Виж какво. Трябва да ти призная нещо. Мая ми е нещо като гадже.

Триста я погледна безизразно.

— И аз й казах — както й на родителите ми, — че с теб сме се запознали чрез писма — продължи Емили. — И че всъщност си кореспондираме от няколко години.

— О, така ли? — Триста я побутна игриво. — Защо просто не им каза истината?

Емили преглътна и смачка няколко изсъхнали паднали листа с подметката си.

— Ами… Ако й кажа какво се случи в действителност… в Айова… Мисля, че няма да го понесе.

Триста приглади косата си с ръце.

— Но всъщност нищо не се случи. Ние просто танцувахме. — Триста я смушка в ръката. — Мили боже, ама тя толкова собственически ли се държи?

— Не. — Емили погледа към плашилото, което се извисяваше над предната поляна на кънтри клуба. Беше едно от трите плашила, разположени на терена, но въпреки това една гарга бе кацнала на близкия стълб, без да показва никакъв страх. — Не съвсем.

— Проблем ли е, че дойдох при теб? — попита направо Триста.

Устните на Триста бяха тъй розови, както любимата поличка на Емили от годините, когато ходеше да тренира балет. Едрият й бюст опъваше светлосинята рокля и подчертаваше плоския корем и закръгленото й задниче. Тя бе като един узрял, сочен плод и Емили направо умираше да си отхапе от нея.

— Разбира се, че не е никакъв проблем — въздъхна тя.

— Добре. — Триста си сложи маската. — Тогава ще запазя тайната ти.

Щом влязоха в шатрата, Мая веднага откри Емили, развърза връзките на заешката си маска и придърпа Емили към себе си за една страстна целувка. Емили отвори очи точно в разгара й и забеляза, че Мая е вперила поглед в Триста, като очевидно парадираше с това, което правеха.

— Кога смяташ да я зарежеш? — прошепна Мая в ухото й. Емили погледна на другата страна, като се престори, че не я чува.

Докато обикаляха из шатрата, Триста непрекъснато стискаше ръката на Емили и ахкаше: „Боже, колко е красиво! Колко много възглавнички!“ и „Колко много яки момчета има в Пенсилвания!“, и „Боже, колко много момичета носят диаманти!“. Обикаляше с отворена уста като някое хлапе, което за пръв път посещава Дисни уърлд. Когато тълпата от гости около бара ги раздели, Мая свали маската й.

— Това момиче да не е отгледано в херметически затворен терариум? — попита Мая и облещи очи. — Честно, защо всичко й се струва чак толкова невероятно?

Емили погледна към Триста, която се навеждаше на бара. Ноъл Кан се беше приближил към нея и съблазняващо галеше ръката й.