Познай кой се върна

31.

Някои тайни са дори още по-дълбоки

Когато Ариа отвори очи, нещо мокро и миризливо облизваше лицето й от горе до долу. Тя протегна ръка, която потъна в мека, топла козина. Незнайно по каква причина лежеше на пода в студиото. Една светкавица освети стаята и тя видя Джена Кавана и нейното куче да седят на пода до нея.

Ариа рязко седна и изпищя.

— Всичко е наред! — извика Джена, като я улови за ръката. — Не се страхувай! Всичко е наред!

Ариа се плъзна назад, отдалечавайки се от Джена, и удари главата си в крака на близката маса.

— Не ме наранявай — прошепна тя. — Моля те.

— Ти си в безопасност — увери я Джена. — Мисля, че те обзе паниката. Бях дошла да си взема скицника, но после те чух — и когато се приближих към теб, ти припадна. — Ариа се чу как преглъща тежко в тъмнината. — Една жена от курса за тренировка на кучета-водачи получава пристъпи на паника, затова съм запозната донякъде с тях. Опитах се да се обадя за помощ, но мобилният ми телефон не работи, затова реших да остана с теб.

През стаята премина полъх, който донесе миризмата на мокър асфалт, която обикновено действаше успокояващо на Ариа. Тя наистина се чувстваше така, сякаш е била връхлетяна от пристъп на паника — беше потна и дезориентирана, а сърцето и биеше като полудяло.

— Колко дълго бях така? — изграчи тя и придърпа надолу карираната си униформена пола.

— Около половин час — отвърна Джена. — Може би си си ударила главата.

— Или пък просто съм имала нужда от сън — пошегува се Ариа, но веднага след това й се доплака. Джена не искаше да я нарани. Джена беше седяла до нея, една непозната, докато тя е лежала неподвижно на земята. Сигурно се е примъкнала в скута й и е говорила на сън. Внезапно й прилоша от вина и срам.

— Трябва да ти кажа нещо — изведнъж изтърси тя. — Името ми не е Джесика. Казвам се Ариа. Ариа Монтгомъри.