Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Хана се изправи. Спомни си как Лукас й беше казал колко е красива и колко добре се беше почувствала тогава. Как четеше нейния блог, докато сестрите й сменяха системата. Как, след като я целуна в болничното легло, сърцето й половин час не можа да се укроти — тя наблюдаваше тупкането му на монитора. Хана му бе разказала за проблемите с храната. За Кейт. За приятелството си с Али. За А.! Защо той никога не й бе признал за Мона?
Лукас седеше на друг диван и разговаряше с Андрю Кембъл. Хана се запъти право към него, но Мона я настигна и я хвана за ръката.
— После ще се разправяме с това. Защо сега просто не го изхвърля оттук? Ти трябва да се наслаждаваш на голямата си нощ.
Хана отмести Мона. Тя хвана Лукас за гърба на елечето. Когато той се обърна, изглеждаше наистина щастлив да я види и й се усмихна възторжено.
— Мона ми разказа за теб — изсъска Хана, като сложи ръце на хълбоците си. — Двамата сте били гаджета.
Лукас сви устни. Той примигна няколко пъти, отвори уста и веднага я затвори.
— Ох.
— Заради това е всичко, нали? — настоятелно попита тя. — Затова искаш да я намразя.
— Разбира се, че не. — Лукас я погледна със смръщени вежди. — Не беше нищо сериозно.
— Да бе — изсъска Хана.
— Хана не обича момчета, които я лъжат — добави Мона, която се появи зад гърба й.
Лукас отвори изненадано уста. Постепенно се изчерви от врата до бузите.
— Но може би обича момичета, които лъжат, а?
Мона скръсти ръце на гърдите си.
— За нищо не съм излъгала, Лукас.
— Така ли? Защо тогава не си разказала на Хана какво всъщност се случи на твоето парти?
— Това няма никакво значение — извика Хана.
— Естествено, че й казах! — извика едновременно с нея Мона.
Лукас погледна към Хана, като лицето му все повече почервеняваше.
— Тя ти причини нещо ужасно.
Мона се пъхна между двамата.
— Той просто ревнува.
— Тя те унизи — продължи Лукас. — А аз дойдох и те измъкнах оттам.
— Хана. — Мона хвана Хана за ръката. — Това е просто недоразумение.
Диджеят пусна песен на Лекси. Хана не беше слушала често тази песен и в първия момент не беше сигурна къде я бе чула за последно. Тогава изведнъж се сети. Лекси бе специалният музикален гост на рождения ден на Мона.
Този спомен изведнъж запали клада в съзнанието на Хана. Спомни си как върви, облечена в тясна рокля с цвят на шампанско, и как се опитва да влезе в Планетариума, без да разпори тоалета си. Видя как Мона й се присмива и как тя пада на колене и лакти върху твърдия мраморен под. Чу се един дълъг, болезнен звук рррт, когато роклята й най-накрая не издържа. Всички я бяха заобиколили и се смееха. Мона се смееше най-силно от всички.
Устата на Хана под маската зяпна от изненада и очите й се разшириха. Не. Това не можеше да бъде истина. Спомените й бяха объркани от инцидента. А дори и да беше истина, какво значение имаше вече? Тя погледна към чисто новата си златна гривна с красива закопчалка във формата на пеперуда. Мона я беше купила като подарък по случай излизането й от болницата. Подари й я точно след като получи от А. онази подигравателна картичка за рождения ден. „Не искам никога повече да се караме“ — беше казала Мона, след като Хана повдигна капака на кутийката.
Лукас я гледаше очаквателно. Мона бе сложила ръце на хълбоците си. Хана завърза връзките на маската си още по-здраво.
— Ти просто ревнуваш — каза тя на Лукас, като прегърна Мона през кръста. — Ние сме най-добри приятелки и винаги ще бъдем.
Лицето на Лукас се сгърчи.
— Добре. — Той се обърна и хукна към вратата.
— Ама че задръстеняк — каза Мона, като плъзна ръка по лакътя на Хана.
— Да — каза Хана толкова тихо, че се съмняваше Мона да я е чула.
28.
Горкото малко мъртво момиче
В петък вечер, когато госпожа Фийлдс остави Емили и Триста пред входа на кънтри клуба, небето бе започнало да се смръщва.
— Така, знаете правилата — каза госпожа Фийлдс непреклонно, подпряла ръка на седалката на Емили. — Никакъв алкохол. Да сте вкъщи до полунощ. Карълайн ще ви докара у дома. Ясно ли е?
Емили кимна. Донякъде почувства облекчение, че майка й им наложи някакви правила. Откакто се прибра вкъщи, родителите й се държаха с нея толкова толерантно, че тя беше започнала да се замисля дали и двамата нямат мозъчни тумори, или пък са заменени от клонинги.