Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Просто е възбудена от това, че е тук — промърмори тя. — В Айова всичко е доста скучно.
Мая вирна глава и отстъпи назад.
— Наистина странно съвпадение да си пишеш с момиче, което живее в същия град, в който вашите те бяха пратили за наказание.
— Не съвсем — изграчи Емили, втренчена във въртящата се диско топка, закачена в центъра на шатрата. — Тя е от същия град, където живеят братовчедите ми, а „Роузууд дей“ имаше програма за обмяна на ученици. Започнахме да си пишем преди две години.
Мая сви устни и стисна зъби.
— Тя е ужасно красива. Да не би да избираш по снимките с кого да си пишеш?
— Това не е някой сайт за запознанства. — Емили сви рамене, опитвайки се да изглежда незаинтересована.
Мая я погледна многозначително.
— Ако я беше избрала по снимката, щеше да има смисъл. Ти си обичала Алисън Дилорентис, а Триста изглежда точно като нея.
Емили се напрегна, очите й зашариха наляво-надясно.
— Не, не прилича.
Мая отмести поглед.
— Както и да е.
Емили внимателно обмисли следващите си думи.
— Тази бананова дъвка, която дъвчеш, Мая… Откъде я вземаш?
Мая изглеждаше объркана.
— Баща ми донесе една кутия от Лондон.
— Може ли да се намери в Щатите? Знаеш ли някой друг, който да я дъвче? — Сърцето на Емили биеше като полудяло.
Мая я погледна втренчено.
— Защо ме разпитваш за банановата дъвка, по дяволите? — Преди Емили да успее да отговори, Мая й обърна гръб. — Виж какво, отивам до тоалетната. Недей да ходиш никъде без мен. Като се върна, ще поговорим.
Емили проследи с поглед как Мая се провира край масите за бакара и усети стомаха си като пълен с тлеещи въглени. В този миг от тълпата се отдели Триста, която носеше три пластмасови чаши.
— Добавих им алкохол — прошепна развълнувано тя, като посочи с пръст към Ноъл, който стоеше облегнат на бара. — Онова момче си носи манерка с нещо и ми даде малко. — Тя се огледа. — Къде е Мая?
Емили сви рамене.
— Отиде да пикае.
Триста беше свалила маската си и кожата й блестеше на фона на мигащите дискотечни светлини. Със своите свити розови устни, широко отворени сини очи и високи скули, тя може би наистина приличаше малко на Али. Емили разтърси глава и протегна ръка към едната чаша — реши първо да пийне, а после да мисли за каквото и да било друго. Триста прокара съблазняващо пръст по вътрешната страна на китката й. Емили се опита да запази неутрално изражение въпреки усещането, че всеки момент ще се разтопи от удоволствие.
— Ако сега беше цвят, кой щеше да си избереш? — прошепна Триста.
Емили отмести поглед.
— Аз щях да съм червено — прошепна Триста. — Но… не крещящо червено, а тъмно, красиво, секси червено. Страстно червено.
— Мисля, че и аз ще бъда такъв цвят — рече Емили.
Музиката пулсираше около тях. Емили отпи жадно една голяма глътка и острият аромат на ром я удари в носа. Когато ръката на Триста се сплете с нейната, сърцето на Емили заби ускорено. Те се приближиха една към друга, след това още повече, докато устните им едва не се докоснаха.
— Може би не трябва да правим това — прошепна Триста.
Но въпреки това Емили се приближи още по-близо, цялото й тяло пулсираше от възбуда. Нечия ръка удари Емили по гърба.
— Какво стана, по дяволите!
Зад тях стоеше Мая с пламтящи ноздри. Емили се отдръпна от Триста, като отваряше и затваряше устата си като риба на сухо.
— Мислех, че отиваш до тоалетната — беше всичко, което успя да каже тя.
Мая примигна, лицето й почервеня от гняв. След това се врътна и излетя от шатрата, като блъскаше хората, които й се изпречваха на пътя.
— Мая! — Емили хукна след нея. Но точно преди да излезе, тя усети, че някой я хваща за ръката. Беше някакъв непознат мъж с полицейска униформа. Той имаше къса щръкнала коса и върлинеста фигура. На значката му пишеше СИМЪНС.
— Ти ли си Емили Фийлдс? — попита ченгето.
Емили бавно кимна и пулсът й внезапно се ускори.
— Трябва да ти задам няколко въпроса. — Полицаят внимателно положи ръка върху рамото й. — Ти случайно… Случайно да си получавала заплашителни съобщения?
Емили зяпна от изненада. Мигащите светлини на цветомузиката я караха да се чувства като дрогирана.