Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
Тя го направи веднъж. Спенсър не можеше да изхвърли от главата си есемеса на А.
Огледа се наоколо. Някой с дълга до брадичката руса коса се промъкваше към сцената, но когато Спенсър се изправи, човекът вече се бе изгубил в тълпата. Тя разтърка очите си. Може би полудяваше.
Внезапно Мона Вандерваал я хвана за ръката.
— Хей, сладурче, имаш ли минутка? Имам изненада за теб.
Тя поведе Спенсър през тълпата към едно уединено местенце, тракна с пръсти и един сервитьор се появи като по магия, като им подаде по една висока тънкостенна чаша, пълна с газирана течност.
— Това е истинско шампанско — каза Мона. — Искам да вдигна тост, за да ти благодаря, Спенсър. За това, че подготви това фантастично парти заедно с мен… и за това, че с готовност ми помогна. За… нали се сещаш. Съобщенията.
— Разбира се — каза Спенсър със слаб глас.
Те чукнаха чашите си и отпиха.
— Купонът наистина е страхотен — продължи Мона. — Без теб нямаше да се справя.
Спенсър скромно махна с ръка.
— Не. Ти успя да събереш всичко. Аз просто се обадих на няколко места. На теб това просто ти идва отвътре.
— И на двете ни идва отвътре — каза Мона, отпивайки от шампанското. — Трябва да започнем съвместен бизнес за организиране на партита.
— И направо ще отвеем всякаква конкуренция — пошегува се Спенсър.
— Разбира се! — изчурулика Мона, като шеговито плесна Спенсър по хълбока.
Спенсър прокара пръст нагоре-надолу по чашата. Искаше да разкаже на Мона за последното си съобщение от А. — онова за Мелиса. Мона щеше да разбере. Само че диджеят смени песента с една по-бърза и преди Спенсър да успее да отвори уста, Мона изписка и хукна към дансинга. Тя погледна през рамо, сякаш за да попита „Хайде, идваш ли?“ — Спенсър поклати глава.
Няколкото глътки шампанско я замаяха. След като три-четири минути се лута из тълпата, тя успя да излезе от шатрата на чист въздух. Игрището за голф бе абсолютно тъмно, само няколко прожектора осветяваха шатрата. Покритите с трева изкуствени хълмчета и пясъчните капани не се виждаха, Спенсър забелязваше само очертанията на дърветата в далечината. Клоните им се поклащаха като костеливи пръсти. Някъде група щурчета усърдно цвърчеше.
А. не знае нищо за убиеца на Али, каза си Спенсър, като се обърна към шатрата и се загледа в неясните силуети на купонджиите. Пък и в това нямаше никакъв смисъл — Мелиса не би съсипала бъдещето си като убие някого заради някакво си момче. Това бе просто поредната тактика на А., която целеше да накара Спенсър да повярва в нещо, което не е истина.
Тя въздъхна и се отправи към тоалетните, които се намираха в една каравана с формата на балон. Изкачи се по рампата за инвалидни колички и бутна леката пластмасова врата. От трите кабинки едната беше заета, а другите две свободни. След като пусна водата и започна да оправя роклята си, тя чу как външната врата се затръшва. Чифт сребристи обувки се отправиха към малкия умивалник в караваната. Беше виждала тези обувки хиляди пъти — това бе любимият чифт на Мелиса.
— Ъ-ъ-ъ… здрасти — каза Спенсър, като излезе от кабинката си. Мелиса се беше облегнала на мивката, с ръце на кръста и леко се усмихваше. Тя носеше дълга тясна черна рокля с цепка отстрани. Спенсър се опита да диша спокойно. — Какво правиш тук?
Сестра й не каза нищо, просто продължи да се взира в нея. Една капка вода капна в умивалника и накара Спенсър да подскочи.
— Какво? — заекна Спенсър. — Защо ме гледаш така?
— Защо ме излъга отново? — изръмжа Мелиса.
Спенсър се облегна на едната от кабинките. Тя се огледа наоколо за нещо, което би могла да използва като оръжие. Единственото, за което се сети, беше острият ток на обувката й, и тя бавно започна да я събува.
— Излъгала ли съм?
— Иън ми каза, че снощи е бил в стаята ти — прошепна Мелиса, като дишаше тежко. — Казах ти, че не го бива да пази тайни.
Очите на Спенсър се разшириха.
— Нищо не сме правили, кълна се!
Мелиса пристъпи към нея. Спенсър прикри лицето си с едната ръка и рязко издърпа обувката си с другата.
— Моля те — измрънка тя, като държеше обувката си като щит.
Мелиса спря на сантиметър от лицето й.
— След всичко, което ми призна в къщата на брега, аз си помислих, че вече се разбираме. Явно не е така. — Тя се врътна и избяга от тоалетната. Спенсър я чу как слиза по рампата и хуква по тревата.