Последната кашмирска роза

Пътят се стесни и започна да се изкачва, а дневната жега се усили. Нанси водеше уверено, а Джо бе изостанал. Плъзгайки поглед от широкополата й шапка надолу по линията на стройния й гръб, по който копринената риза започваше да залепва в жегата, по мекото й и слабо дупе, по-скоро подчертано, отколкото прикрито от брича, Джо си помисли: „Любов. Може да се влюбя. Вероятно вече съм влюбен. Но това е любов за един ден, а ако имам повече късмет, вероятно за два. Но във всеки случай, тя би могла да ми бъде сестра. Няма нужда да си казваме много. Би могла да ми бъде — и тя наистина е — любовница. Ако всичко бе различно, ако картите се раздаваха наново, ако това и ако онова, и ако друго… за бога, тя би могла да ми бъде съпруга.“ Порив на страст завладя цялото му тяло и той стисна здраво ръце. Възмутен от грубото отношение, Бамбук кривна встрани и дори изви гръб.

Нанси погледна назад през рамо.

— Галантният кавалер от Скотланд Ярд не може да се задържи на седлото си? — попита подигравателно тя.

След обраслия с шубраци склон се откриха рехави горички, които се сгъстяваха по пътя им, докато двамата взеха да се спускат, сега един до друг, надолу по пътека в джунглата, като редуващите се сенки и слънчева светлина ту озаряваха лицето на Нанси, ту го потапяха в мрак. Ята зелени папагали с дрезгаво цвърчене прехвръкваха през пътеката, снизходително пренебрегвани от търпеливия Бамбук. Маймуни издаваха нечленоразделно пронизително предупреждение за приближаването им, като демонстративно побягваха през дърветата, оформящи саван над главите им, а от време на време на Джо му се струваше, че успява да различи по-големи тъмни фигури, смътно очертани от въображението в сенчестата шума в основата на дърветата, но той реши, че ако Нанси не бе склонна да им обърне внимание, и той не би трябвало да го прави.

Като се изкачи до билото на хребет, покрит с джунгла, пътят им заслиза към село, в което цареше ритмичното скърцане на воденично колело, което се въртеше и въртеше и вдигаше кофи, за да изпрати силна струя вода по многобройните напоителни канали. Трийсетина къщи от кал със сламени покриви се гушеха общително една до друга, разположени без никакъв видим план, без никаква представа за канализация или проветрение, доколкото Джо забелязваше, но разпръснати, както изглеждаше, безредно около централен площад, на който растеше внушително смокиново дърво. В безветрения ден от много къщи се издигаха струйки дим и разнасяха острата миризма на торен огън и готвене.

Пилета щъкаха шумно наоколо, като от време на време насила биваха изхвърляни през ниските тъмни врати. Дебело смугло късокрако дете с клатушкане стигна до края на селото и със съвършено равнодушие клекна в прахта.