Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Прав си — потвърди Джо, — и за да наместим елементите на загадката, трябва да се върна в Паникхат. Там е започнало всичко и там се крие отговорът.
— Още нещо, Сандиландс сахиб — обади се с нерешителен глас Наурунг-старши. — Работих заедно с Бълстроуд сахиб по случая с мемсахиб Симс-Уорбъртън, която се е удавила. Аз разпитах лодкаря, дето едва не се удавил с нея. Подозирах го. Могъл е незабелязано от случайните свидетели да скрие нож в сала и да разреже кожите, когато са стигнали до средата на реката. Той се гмурнал под водата да помогне на горката жена, но и двамата дълго не се показали на повърхността. Хрумна ми, че навярно я е натискал под водата, докато не се уверил, че е издъхнала. Говорих с него след това и взех свидетелското му показание, което за съжаление не привлече интереса на Бълстроуд сахиб, но добре си го спомням.
Инспекторе, англичаните са мургави до шията, а надолу кожата им е розова. Този мъж е бил гол, като не броим тюрбана и препаската около бедрата. Видях тялото му. От глава до пети той беше с кожа на индиец.
Глава 15
Джо и Нанси станаха да си вървят от Наурунгови, които ги изпратиха до долните стъпала с размяна на официални поздрави, както на Джо му се стори.
— Е, Наурунг-старши май съвсем обори твоята теория?
— Не съвсем — бавно каза Джо. — Всъщност думите му могат да са ключ към въпросите, които все още си задавам — той погледна часовника си и каза: — Чичо Джордж сигурно си е вкъщи по това време. Може би трябва да му съобщим какво сме чули?
— О, чичо Джордж! Има неща, които би искал да научи — тя погледна Джо изпитателно. — И вероятно неща, които би трябвало да му обясним. А мисля, че и аз дължа едно обяснение.
Тя хвана ръката на Джо и я стисна.
— Не знам много, май няма нужда да ти го казвам, но в началото — а то сякаш беше толкова отдавна — споменах, че когато се върнах в Индия, всичките ми мечти се сбъднаха, а ти ме попита — мисля, че не си го спомняш — дали наистина всичките ми мечти са се сбъднали. Е, откровено казано — не. Но миналата нощ ме заведе някъде, където не бях ходила. За теб вероятно е било очевидно, но трябва да ти кажа, че аз съм загрижена за Андрю. Той ме отърва от Франция, а в замяна аз и другите, разбира се, го върнахме към живота. Няма да направя нищо, което да го постави в безизходица. Разбираш, нали? — Тя погледна Джо настойчиво. — За мен е важно да го разбереш.
— Разбирам — потвърди Джо.
— Добре, продължавай да разбираш. Това е всичко, което трябва да правиш.
Един даймлер със знаменце на капака ги задмина, докато пътуваха към къщата на губернатора, заслепени от силното слънце.
— Чичо Джордж — каза Нанси. — Току-що ни изпревари.
Изглежда, че имаше повишена активност, повишено спазване на реда, свързани, без съмнение, със завръщането на губернатора. Когато влязоха, европейският персонал на Джордж като че ли беше доста по-многочислен. От всички страни ги поздравиха с връщането и веднага ги поканиха да влязат.
„Как да изиграя сега тази роля? — помисли си Джо. — Дали да кажа: Съжалявам, но снощи спах с вашата племенница. Надявам се, че нямате нищо против. О, и между другото, май е на път да избухне следващият метеж.“
Но чичо Джордж умело пристъпи направо към въпроса.
— Добър ден, скъпа Нанси! Добър ден и на вас, Сандиландс! Надявам се, че снощи вечерята е била вкусна. Добре се наспахте, нали? Ужасно горещо е в Калкута. Разбрах, че сте се отбили у семейство Наурунг.
„Откъде, по дяволите, знае това?“ — учуди се Джо, но губернаторът прочете мисълта му.
— Откъде знам ли? Не можеш да бъдеш губернатор, ако нямаш очи на гърба си, а каквото и друго да имам, най-вече разполагам с отлична информационна мрежа. Добра идея все пак! Смятам, че си заслужава да чуеш стария Наурунг. Може би ще ми кажете докъде сте стигнали?
Доста облекчен, че говори английски, без да се налага да спира за превод, Джо се захвана да разяснява обсега на тяхното разследване, страховете на семейство Наурунг и посоката, към която клонят заключенията им. Губернаторът поглеждаше ту към Джо, ту към Нанси, като накрая каза:
— Помолих ви да откриете дали тези смъртни случаи са свързани. Помолих ви да откриете дали може да се потвърди съмнението за мръсна игра. Като че ли оттогава е минало доста време. Отговорът и на двата въпроса е „да“ и аз съм огорчен да го чуя. Тъмна и мистериозна афера и бих казал „… нежива светлина струи, а зрима тъмнина“33. Е? Какво? И сега заявявате, че търсите европейски убиец? Никога не съм допускал, че е друг.
33
Стих от книга I от поемата „Изгубеният рай“ на Джон Милтън. Прев. Александър Шурбанов, С.,1981 г. — Бел.прев.