Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Нанси, не можеш да си представиш как ще се чувствам! — каза Джо. — Моментът не е дошъл, но знам, че бързо наближава и че ще ми е много тъжно. Това е Страната на скръбта, така е! А аз мисля, че ти си прекрасна… мисля, че си много красива. Нещо повече… смятам, че си будна, умна, смела, и… — последва дълга пауза. — Бих ти доверил всичко. Бих ти доверил живота си.
— Много мило, че го казваш. Ще си го скътам в паметта — когато дойде подходящият момент, ще ми довериш всичко. Какво повече би искал да чуе човек? И аз бих казала съвсем същото за теб.
В отговор Джо я целува дълго, опитвайки се да разкопчее ризата й непохватно.
— О, хайде, Джо! За мъж с твоето добро възпитание разкопчаваш ужасно! Нека го направя аз. Можеш да разкопчаеш себе си, ако искаш — добави тя, а след това подхвърли с шеговит тон: — Това са сигурно най-малко еротичните дрехи, които можехме да изберем! А не си видял още всичко! Тъй като не знаех, или по-скоро не бях сигурна, как ще се развие денят, нося най-целомъдрените кюлоти, които имам! Най-подходящи са за яздене, но… — гласът й затихна, докато се целуваха още малко, а накрая Нанси довърши леко сподавено: — Но не и това, което бих избрала за флирт.
— И аз не съм облечен като за флирт — каза Джо. — В най-добрия случай ми отнема ужасно дълго време да се измъкна от този брич!
Накрая се появиха голи, ръка за ръка, на ръба на вира.
— Ще плуваш ли първа? — попита Джо.
— Да — отговори Нанси, като сведе глава към него с известно смущение, — но само ако се сдържаш.
— Няма никаква опасност от змии, нали?
Нанси се метна от ръба на скалата, на която стояха, право в дълбоката вода, а Джо скочи след нея. Водата бе изненадващо студена. Нанси отново сведе очи към него.
— Не е чак такъв голям юнак в края на краищата — каза тя. — Винаги ли става така в студена вода?
Той с възхищение погледна Нанси, нефритенозелена под водата.
— Приличаш на бронзова статуя — каза той. — Индийците имат ли русалки? Ако имат, ти винаги ще бъдеш русалката на вира, а аз завинаги ще оставя късче от сърцето си тук.
— Да — прошепна Нанси, — вярвам, че ще го направиш.
Преплуваха овала на техния вир; останаха за момент под водопада.
— Бронз, слонова кост и корал — занарежда Джо. — Бронзови къдри, кожа от слонова кост…
— А коралът?
— Коралови зърна — рече Джо и се наведе, за да ги целуне.
— Системата на свиване в студена вода явно не действа — отбеляза Нанси. — Време е да излизаме на брега.
Джо събра дрехите им в разбъркана купчина и хванати за ръце, те потънаха в нея. За Джо Нанси бе екзотична и близка: екзотична, защото бе непозната, близка заради нощта им в Калкута, с насладата и със сладкия аромат, които си бе спомнил. Правиха любов с много страст, прекъсвана от време на време от Нанси, която изписукваше несвързан въпрос, неизискващ отговор. Най-после се отделиха един от друг и легнаха по гръб, всеки потънал в спокойни мисли.
След няколко минути Нанси започна да се размърдва и рязко се изправи.
— Знаеш ли какво, Джо? — рече тя. — Гладна съм.
— Мили боже! Точно така. И аз! Бях забравил — имаме превъзходна кошница за пикник.
Заедно се заловиха да разположат продуктите от кошницата на хладна плоска скала, а Джо издаваше одобрителни възклицания, докато разопаковаше сандвичите, две бутилки от неизбежното „Индийско светло пиво“ и по едно манго — към всяко бе сложен нож за плодове и вилица.
Хапваха в приятна тишина — и двамата не чувстваха нужда да запълват мълчанието с маловажно бърборене, всеки погълнат от мисли за прекрасния момент.
— Опасявам се, че няма кафе — каза Нанси най-после.
— Кой иска кафе? — запита Джо и се наведе, за да оближе капка мангов сок между гърдите й.
— Всъщност аз — отговори тя. — Но има нещо, което искам повече от кафето, и това си ти — тя леко се изчерви от собствената си смелост и бързо добави: — Виж, не съм сигурна как мъжете… как ти… действаш. Добре ли е така?