Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Последната кашмирска роза
Последната кашмирска роза - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната кашмирска роза

Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:

Индия, 1922 година. Британците преживяват последния възход на империята. В малък гарнизон близо до Калкута умират от насилствена смърт пет офицерски съпруги — всяка година по една, все през март. Единствената връзка между случайните наглед смъртни случаи са малките червени рози, които мистериозно се появяват на гробовете на офицершите.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 108
Перейти на страницу:

— О — рече Мидж, — не беше той, а тя.

— Тя?

— Да — примигвайки със сведени очи и с ръка, поставена с театрален жест на сърцето, тя добави: — Аз бях. Моето сърце бе разбито. Ох, толкова беше мил! Научи ме да играя пикет. Когато си на кораб, сутрин всички играят карти — най-вече скучен бридж или още по-скучен покер, но той ме научи да играя пикет. И на други хора показахме как се играе и не след дълго най-приятните пътници почнаха да играят с нас пикет. Това стана модерната игра! — обърна се към Джо: — Играете ли пикет?

— Да — отговори Джо, — в интерес на истината играя.

— Някой път трябва да поиграем — предложи Мидж. — Свикнах да танцувам почти всяка вечер, но сега той се върна при полка си, оставяйки ме отчаяна, изтерзана. Нищо чудно, че съм толкова бледа!

— Върнал се е при полка си? След сърцераздирателна раздяла, без съмнение — вметна Нанси.

— О, да — потвърди Мидж. — Имало ли е някога по-сърцераздирателна раздяла!

— А този рицар — обади се чичо Джордж, — този герой, този морски донжуан, има ли си име?

— Този рицар в блестящи доспехи! — изхихика Мидж. — О, има си и още как! И ако дойде да ме види, всичко ще ви разкрия. Той е висок, мургав и красив… мечта! Не можете да си представите! О, господи, наистина се надявам татко да го хареса! Трябва да го хареса!

Публиката потъна в мълчание. Всеки по свой начин размишляваше как Гайлс Прентис щеше да приеме този непознат офицер, който, изглежда, бе намерил път към безспорно възпламеняемото сърце на Мидж Прентис. Мидж Прентис, дъщерята на Доли. С външността на Доли и очевидно с нейния характер.

След няколкочасовото пътуване в колата на Андрю, за облекчение на Нанси и Джо, Мидж най-сетне се умълча и заспа, сладко обронила глава на рамото на Нанси. Беше тъмно, когато пристигнаха в Паникхат и спряха пред къщата на Прентис.

Висок и слаб, той стоеше осветен от приближаващите фарове и имаше вид на човек, който търпеливо е чакал. Мидж изскочи от колата и се затича към него. Баща й приклекна на коляно с отворени обятия. Нанси и Джо негласно решиха да останат в колата. Те изчакаха, докато обемистият багаж на Мидж се изнесе от колата и се пренесе в къщата, по знак на Нанси Наурунг включи амбреажа и голямата кола тихо се измъкна от двора пред къщата, оставяйки Мидж и Прентис на верандата, прегърнали се през кръста, Мидж, както се очакваше, само говореше, Прентис — само слушаше.

— Е — рече Нанси, — какво мислиш? Какво е мнението ти за Мидж?

— Според мен е истинска кукла — отговори Джо разнежено.

— Какво говориш! — възкликна Нанси. — Според мен е истинска напаст! Неслучайно е дъщеря на Доли!

— Чудя се — каза Джо — какво ще направи баща й, за да я въведе в обществото на Паникхат?

— Май се сещам! В петък е денят на Маноли в полка. Винаги се празнува на третия петък от март. Глупаво нещо наистина, но в сикхската война полкът бил сварен по бели гащи, така мисля, и били събрани по тревога посред нощ, качени как да е по конете с пижами — нещо като среднощен стипълчейз. Всъщност показали се доста храбри и направили каквото повелявал дългът, подробности не са ми известни, и оттогава ежегодно устройват танцова забава в деня на Маноли. След танците се провежда нещо като надбягване в ритъм. Било е опасно състезание — и все още е такова, предполагам — и една година някой много зле се наранил. След този случай ограничили броя на участниците — шест-осем или нещо подобно. Полковникът изтегля имената от шапка.

Знаеш ли какво — ще поканя Прентис и Мидж на вечеря преди танците. И теб те каня. Младият Ийстън и Смайт ми се виждат големи веселяци — и тях ще поканя. Подходяща компания за Мидж. Може да повикам и Кити, за да изравни бройката. Със сигурност ще бъде заинтригувана да види Доли Прентис номер две! Ще видя какво мога да уредя. Да, ела на вечерята и после на танците.

Джо въздъхна.

— И какво трябва да си облека за тази твоя ужасна забава? Пижама?

— Не, не! Парадната униформа. Бялата куртка, синия пояс, черната връзка, униформените панталони над ботушите с шпори — както обикновено. Не се притеснявай — ще ти намерим пижама!

Глава 16

Джо не спа добре. Пътуването до Калкута беше изтощило тялото му, но доказателствата, на които бе попаднал, както и новите хипотези, които започваха да бълбукат в съзнанието му, го държаха буден. А и в Мидж Прентис се долавяше някаква смътна тревожност. Нещо, което бе направила или казала, го караше подсъзнателно да се бои за нея. Или пък го беше казала Кити?

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 108
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)